Разсъждавайки защо Бог не явява Себе Си на хората по един безпрекословен начин, френският мислител и учен Блез Паскал пише в Мисли1, че воден от състрадание, Бог е пожелал да дари незаслужено спасение, от греховете, които отделят човека от Бога, на онези, които Го търсят, но преди пришествието Му в Съдния ден, не би било правилно да се разкрие по неприкрито божествен начин на онези, които са коравосърдечни спрямо Него:

„Не по този начин е пожелал да се яви Той в пришествието на милостта Си, защото понеже мнозина се показват недостойни за Неговата милост, Той е пожелал да ги остави в липсата на доброто, което те не желаят. Затова не би било правилно Той да яви Себе Си по начин, който е откровено божествен и напълно способен да убеди всички хора. Но също така не би било правилно да дойде по един толкова прикрит начин, че да не може да бъде познат от онези, които биха Го потърсили искрено. Той е пожелал да направи Себе Си достатъчно разпознаваем за тях. И така, желаейки да се яви открито на онези, които Го търсят от все сърце и да бъде скрит за онези, които странят от Него от все сърце, Той настройва познанието за Себе Си по такъв начин, че е оставил знаци към Себе Си, видими за търсещите Го и невидими за онези, които не Го търсят. Има достатъчно светлина за онези, които копнеят да видят и достатъчно мрак за онези, които са с обратната нагласа.“

(Мисли 430)

• 1. Сборник от записки на Паскал, които е трябвало да послужат за основа на по-голям апологетичен труд, останал недовършен поради преждевременната му смърт.