Често свързваме празника на Рождество с „едно ново начало“. Дори религиозните скептици имат нужда от такъв празник и пренасят „новото начало“ след новогодишната нощ – време за равносметка и промяна. В предхристиянската ера, множество езически празници в това време на годината са отразявали тази човешка нужда за загърбване на старото и обръщане с лице към новото…

Големият католически богослов Карл Ранер в едно свое есе за Рождество обаче напомня, че след Въплъщението на Исус Христос нищо в този свят вече не може да бъде същото. Новото начало не е субективна настройка на ума ни, а обективен факт в световната история, едно събитие, „избухнало“ в света, което пронизва нашата „ужасната, студена и пуста нощ, в която замръзват тялото и духът“. Тогава изборът пред нас не е какво ново начало всеки един от нас ще си предначертае, а дали ще прегърнем този факт и неговия Автор, дали ще живеем по старому или по новому.

Бог е дошъл сред нас. Той е тук. Затова всичко е по-различно, отколкото си мислим. Времето е преобразувано от едно вечно неспирно течение в ставане, което води без шум, с еднозначна устременост към един напълно определен свършек, при който ние и светът ще застанем пред разбуления лик на Бога. Когато казваме „Рождество е“, ние казваме: „Бог е произнесъл в света Своето последно, най-дълбоко и най-прекрасно слово във въплътеното Слово – едно слово, което повече не може да се върне назад, защото е окончателното Божие дело, самият Бог в света“. И това слово гласи: „Аз те обичам, свят, и тебе, човече!“ Това е съвсем неочаквано, съвсем невероятно слово. Защото как може да се изрече това слово, след като познаваме човека и света и зейналите в тях ужасяващи и празни бездни. Но Бог ги познава по-добре от нас. И ето че Той е изрекъл това слово, като сам е бил роден като създание. Това въплътено Слово на любовта казва, че между вечния Бог и нас ще има общение очи в очи и сърце за сърце и че то даже вече е налице (най-много да можем да се извърнем след целувката на любовта, която вече гори на устните ни). Това слово е изрекъл Бог в раждането на Своя Син. И сега следва само една кратка безмълвна тишина в света; и цялата шумотевица, която гордо наричат „световна история“ или „собствен живот“, се оказва само хитроумен замисъл на вечната Любов, който прави възможен свободния отговор на човека на нейното последно слово. И в този дълъг кратък момент на Божието мълчание, наречен „история след Христа“, човекът в този свят трябва още веднъж да вземе думата и с разтуптяно от Божията любов, разтреперано сърце да каже на Бога, стоящ до него като Човек в мълчаливо очакване… всъщност не трябва да Му казва нищо, а мълчаливо да се отдаде на любовта на Бога, Който е тук, защото Синът се е родил.

Честито Рождество Христово!