Злото: абстрактно понятие или плашеща реалност

Злото е пропило всекидневието ни. Срещаме го вечер в новините по телевизията, срещаме се с него в службата, в семейството ни, ние сме преките очевидци и потърпевши от неговото действие в света. Какво е отношението ни към злото? Целта на тази анкета бе да чуе вас, нашите читатели, да разберем какво мислите по проблема „Зло“.

Анкетата бе проведена в началото на 2008 година на сайта на ХАРТА. В нея взеха участие 29 читатели като някои от въпросите имаха възможност за повече от един отговор. Благодарим на всички, които взехте участие в нея! Разпределението на отговорите е следното:

1. Каква е връзката между злото и човека? Злото е обективно, то е сред хората, но не засяга същността на човека   3.4% (1) Злото е субективно и негов източник е самият човек   65.5% (19) Нямам мнение   3.4% (1) Друго:   27.6% (8) – Злото е обективно и засяга същността на човека – Злото е обективно, но засяга и същността на човека – Злото е извън човека, но то влияе на човека – Злото е в естеството на човека, но негов източник не е самият човек – Злото е и субективно, и обективно. То не засяга същността на човека, но човекът е неговият източник – Злото е следствие от първородния грях – Човек или го избира, или го отхвърля от себе си през целия си живот – Въпросът е поставен погрешно

2. Каква е инстинктивната ни реакция срещу злото? Съгласяваме се с него   6.9% (2) Противопоставяме му се   75.9% (22) Оставаме безразлични   10.3% (3) Примиряваме се   24.1% (7) Друго:   6.9% (2) – Побеждаваме го с добро – Понякога се примиряваме, понякога – не

3. „Добър човек“ може ли да бъде източник (проводник) на зло? Да   72.4% (21) Не   17.2% (5) Нямам мнение   (0) Друго:   10.3% (3) – Не – няма рай с частица ад в него – Няма такова нещо като добър човек – Зависи какво разбираме под добър човек

4. Носи ли човек отговорност за съществуването на злото? Да, човекът е отговорен   58.6% (17) Човек не може да го спре и не е отговорен   3.4% (1) Човек не е отговорен за наличието на зло, но може да се противопостави да бъде негов разпространител   37.9% (11) Злото няма отношение към човека   (0)

5. Може ли човек да се пребори със злото? Може и това зависи единствено от него   13.8% (4) Не може, човек е много слаб и това не е по силите му   13.8% (4) Може, но не би могъл да го направи сам   65.5% (19) Нямам мнение   6.9% (2)

6. Ако злото има цел, коя е неговата мишена? Злото няма цел, то просто съществува   3.4% (1) Ако злото има цел, то тя не е известна на човека   3.4% (1) Мишена на злото е самият човек   65.5% (19) Това е въпрос на лично тълкуване   17.2% (5) Нямам мнение   (0) Друго:   10.3% (3) – Злото има за цел да превъзнесе себе си над всичко. Във възгордяването е коренът на злото. – Мишена на злото е власт над всичко. – Не мисля, че въпросът е коректно зададен. Злото може да бъде дефинирано както като недобро, така и като личността Сатана. При второто, целта е разрушаването/извращаването на всичко добро, което Бог прави. Злото като недобри действия обаче, най-често няма конкретна цел. То е израз на бунт срещу Бога и доброто, което идва само от него, както и на разрушителните инстинкти, които са естествено следствие на този бунт.

Предлагаме ви анализ на получените резултати.

1. Каква е връзката между злото и човека?

Прави впечатление, че мнозинството (66% от отговорите) се съгласява с твърдението, че злото е субективно и че негов източник е самият човек. Някои свободно формулирани отговори изказват до голяма степен същата идея – човекът е източник на зло и злото засяга самата му същност.

Според нас преобладаващите отговори ясно показват известна самокритичност у хората, взели участие в анкетата. Да, злото е факт! Виждаме го навсякъде около нас – в медиите, в училищата, в домовете си, на улицата… Звучи до болка познато и банално, но е факт! Злото не е обективно, но по-скоро субективно и негов източник сме самите ние. Това изпъква като отговор. Не говори ли това за разочарование от самите нас? От една страна сме (като че ли) безпомощни странични наблюдатели на злото, а от друга страна се съгласяваме, че източници на това зло сме самите ние. Можем да предположим, че повечето участници, които са отговорили на този въпрос, са усетили в себе си една безпомощност и противоречивост. Защото тъкмо когато си даваме сметка, че злото извира от нас, виждаме че то вреди на нас самите. Изглежда, че вървим срещу себе си. Ако е така, възникват редица въпроси. Какво е тогава решението? Можем ли да се борим със себе си? Достатъчни ли са само моралът, етичните норми и, като цяло, собствените ни сили в борбата с нас самите и със злото в нас?

Интересен е също нюансът в отговорите дали злото е обективно или субективно като феномен и произход. Може би е имало известно двусмислие във въпроса: дали под „субективно“ се има предвид, че източник и генератор на злото е човекът (т.е. субектът) или под „субективно“ се разбира възприятието и отношението към злото, т.е. дали това, което приемаме за зло не е просто „нашето впечатление“, дали това, което е зло за нас, може да е добро за друг или неутрално за трети. Затова има няколко отговора, според които злото е породено от нещо извън човека (то е обективна реалност), но влияе на същността на човека и той на свой ред сам започва да умножава злото.

Интересен е последният отговор в тази група: „Злото е и субективно, и обективно. То не засяга същността на човека, но човекът е неговият източник“. Смисълът на това изказване изглежда е, че изначалната природа на човека е зла и затова можем да творим зло, без то да променя (засяга) същността ни, т.е. съществува разлика между „природа“ и „същност“ на човека. Според християнския светоглед Бог създава човека по Свой образ и след завършването на цялото творение го оценява (включително и Адам) като „твърде добро“ (книгата Битие, 1 глава). Ако допуснем, че злото извира от самата същност на човека, която е носител на Божия образ, стигаме до логическо противоречие. Дали тогава разделението между природа и същност на човека не е изкуствено, с цел да се оправдае Библията? Това е въпрос, който само би изострил нашата наблюдателност в опитите си да си отговорим, що за същества сме ние хората.

2. Каква е инстинктивната ни реакция срещу злото?

На този въпрос повечето участници (76%) отговарят, че се противопоставят на злото. Този резултат изявява вроденият в човека стремеж да се бори и да не подминава несправедливостите и злото в света. Наистина, в хода на човешката история самото понятие за зло и особено понятието за справедливост са се променили в контекста на отделни култури и течения, но едва ли някой ще отрече, че инстинктивната ни реакция срещу злото е именно да му се противопоставяме. Но защо е това противопоставяне? Не означава ли това, че имаме неосъзнатото усещане за принадлежност към нещо друго, някаква различна реалност, в която злото и страданието не могат да се впишат? Ако се върнем към коментарите по първия въпрос, излиза, че противопоставяйки се на злото (на което сме източници!), ние се изправяме срещу самите себе си. Битката е в нас и произтича от непримиримост със склонността ни да участваме в злото. В този контекст отговорите „противопоставяме му се“ и „примиряваме се“ сякаш си противоречат. 24% се примиряват със злото и към тях можем да прибавим други 17%, които отговарят „съгласявам се с него“ и „безразличен съм“, защото се примиряват с факта, че злото вилнее в света. Така близо 40% от отговорилите се чувстват безсилни да се преборят със злото и последствията му за човека.

В контекста на случващото се в нашето общество това не е толкова странно. Просто можем да пуснем телевизорите си и да видим поредните лоши новини: за поредните ненаказани престъпници, за нарастването на разликата между бедни и богати и за нравственото разложение на народа ни. Обезсърчението и отчаянието, че доброто ще възтържествува, е самото ни ежедневие; приема се за нормално (т.е. това е състоянието на мнозинството) и точно затова е изключително тревожно! Изпадането в апатия и липсата на желание за съпротива срещу злото е абдикиране от човешката ни същност, превръщането ни във вегетиращи създания, носещи се по течението. Същностна черта на човека е способността да взимаме свободни решения, без каквато и да е принуда. Ако се откажем от нея, се превръщаме в роби, а робът няма друго бъдеще, освен да продължи да бъде роб до края на живота си. В това се крие голямата опасност.

3. „Добър човек“ може ли да бъде източник (проводник) на зло?

72% от участниците са съгласни, че „добър човек“ може да бъде проводник на злото. С „не“ отговарят едва 17%. Твърдението, че дори и добрият човек може да бъде проводник за злото, само допълва предходното, че злото извира и от нас самите. Това мнозинство се противопоставя силно на иначе всеобщо разпространеното мнение, че има добри и лоши хора и като че ли само вторите правят зли неща. Отрезвяващо звучи екстремният отговор „няма такова нещо като добър човек“, който изглежда напълно достоверен. Всеки от нас без изключения е отговорен, волно или неволно, за множество злини, извършени през живота му: нараняване на близки хора, допускане да се случат несправедливости, омраза, разрушителен гняв и какво ли още не. Осъзнаването на този факт е важно за реалната оценка откъде идва злото, препълващо нашия свят. Да, случват се природни бедствия, трагични случайности, болести и други „естествени злини“, но причината за по-голямата част от злините в света са хората. Разбираме го, но търсим причината най-вече другите, а не в себе си.

4. Носи ли човек отговорност за съществуването на злото?

По този въпрос в анкетата изпъкват два основни отговора: от една страна, повечето участници (59%) са съгласни, че човек е отговорен, докато 38% от анкетираните изразяват мнение, че „човек не е отговорен за наличието на зло, но може да се противопостави да бъде негов разпространител“.

По какъв начин бихме могли да сме отговорни за злото? Ако то е само обективно обусловено (извън нас и независимо от нас), то как бихме могли да сме отговорни за него? Но ако се съпротивляваме на злото, което е в нас като противодействаме на склонността си да го вършим, тогава е естествено да носим отговорност в тази битка. Също така, независимо от източника на злото (естествено зло или зло, причинено от хора), доколкото имаме възможностите и силите да го намаляваме и неутрализираме ефекта от него, това отново е отговорност, която носим.

5. Може ли човек да се пребори със злото?

Този въпрос се явява естествено продължение на предходните разсъждения. Отговорът „не може, човек е много слаб и това не е по силите му“ е напълно правдив и като че ли верен, в духа на постмодерното отчаяние. Споделят го 14% от отговорилите. Вторият отговор, типично в оптимистичния дух на модернизма, е „може и това зависи единствено от него“ и събира също 14% подкрепа. Третият отговор „може, но не би могъл да го направи сам“ (мнозинство от 66%) звучи като комбинация от първите два, но е и съществено различен. От него не лъха безнадеждността на първия и същевременно липсва суперменската самоувереност на втория – очевидно никой човек от стотиците поколения, живели преди нас, не е успял да се пребори с триглавата ламя на злото. Добрата новина обаче, която Христовите ученици вече повече от 2000 години разгласяват в света, е че има един Човек, Който е направил ежедневната ни борба не толкова безнадеждна и Който в крайна сметка ще удържи победа над раковото образувание, наречено „Зло“, разяждащо днес света и всеки човек в него. Този отговор е признаване на невъзможността ни да променим себе си (оттам и да спрем да творим повече зло), както и осъзнаване на възможността да преодолеем това непосилно препятствие единствено чрез Някого, Който не страда от същата слабост като нас и Който може да ни подаде ръка и да ни издърпа от мюнхаузенското блато, заедно с коня.

6. Ако злото има цел, коя е неговата мишена?

Мнозинството от участниците в анкетата (66%) са отговорили, че „мишена на злото е самият човек“. Ние сме потърпевшите от своите погрешни избори и от злите желания, които ни водят. От друга страна, последствията от злото засягат също живата и неживата природа (както споменава апостол Павел в посланието си към християните в Рим, 1 глава). Така целта на злото може да се обобщи до развалянето на всичко, което е създадено от Бога. Същевременно злото много често е без конкретна и логична цел, то просто яростно се стреми да унищожи всичко добро и красиво, като винаги е саморазрушително, т.е. не може да съществува самостоятелно, а само паразитира в условията на един първоначално добър свят, поразен от заразата му. Това схващане е отразено в отговора: „Злото няма цел, то просто съществува“. Предложени са също три близки по смисъл отговора, свързващи целите на злото с неговия източника като феномен. Извор на злото е възгордяването и самопревъзнасянето до степен на самозабрава, желанието за власт над всичко и всички, както и човешкият егоцентризъм. Един от читателите определя по-конкретно действията на злото като израз на бунт срещу Бога и на разрушителни инстинкти, естествено следствие от този бунт.

Като цяло анкетата показва добро разбиране на проблема за злото от страна на участниците и представлява свеж полъх в говоренето на обърканото ни общество, с неговите размити фундамент и ценности. Разбира се, анкетата не е представителна поради малкия брой отговорили и специфичната аудитория (читателите на ХАРТА), участвала в нея. Въпреки това, изразените тук мнения са на хора, които са част от обществото, в което живеем и която, вярваме, е способна да направи съществен принос за реална промяна в него.