Дж. Р. Р. Толкин: Биографичен очерк

Кой е Толкин?

Джон Роналд Риъл Толкин (1892-1973) е известен изследовател на английския език, специализиран в старо- и средноанглийски. Професор по англосаксонски в Оксфордския университет, той е автор и на редица произведения, сред които най-известните са „Хобит” (1937 г.) и „Властелинът на пръстените” (1954-1955 г.). Редовно е критикуван от английското литературно съсловие, с някои почетни изключения, но е обичан от буквално милиони читатели по света.

Детство и юношество

Името „Толкин” се смята от семейството (включително и от самия Толкин) за немско; Toll-kühn: безумно смел или безразсъден. Неговият прапрадядо Джон (Йохан) Бенджамин Толкин пристига във Великобритания заедно с брат си от Данциг (днес, Гданск) през 1772 г. и бързо възприема английските обичаи. Баща му, Артър Руел Толкин, е банков служител и през 90-те години на XIX в. заминава за Южна Африка, за да получи по-добри перспективи за повишение. Там към него се присъединява годеницата му Мейбъл Съфийлд. Така Джон Роналд („Роналд” за семейството и близките приятели) се ражда в Блумфонтейн, Южна Африка, на 3 януари 1892 г. Спомените му за Африка са малко, но ярки, и донякъде повлияват по-късната му писателска дейност. 

На 15 февруари 1896 г. баща му умира и той, майка му и по-малкият му брат Хилари се връщат в Англия, в Уест Мидландс1. По-късно се преместват в малко по-приятното предградие на Бирмингам: Еджбастън. Междувременно обаче се случва нещо изключително важно, което отдалечава Мейбъл и децата ѝ и от двата клона на семейството: през 1900 г., заедно със сестра си, тя се присъединява към Римокатолическата църква. От този момент нататък и Роналд, и Хилари са възпитани в католическата вяра и остават ревностни католици през целия си живот.

Животът на семейството на Толкин като цяло е бил скромен, но благоприличен. Материалната им ситуация обаче се влошава през 1904 г., когато на Мейбъл Толкин е поставена диагноза диабет, която в онези времена преди появата на инсулина обикновено е фатална. Тя умира на 14 ноември същата година, оставяйки двете осиротели момчета на практика без средства. В този момент техният енорийски свещеник отец Франсис поема грижата за материалното и духовното благополучие на момчетата.

По това време Роналд вече проявява забележителни езикови способности. Усвоява латинския и гръцкия език, които са основната част от образованието по изкуствата по онова време, и започва да владее повече от добре редица други езици, както съвременни, така и древни, особено готски, а по-късно и фински. Вече се занимава с измислянето на свои собствени езици, чисто за забавление. В училище „Крал Едуардс” си е създал и няколко близки приятели, които в по-късните му години се срещат редовно след часовете и продължават да си кореспондират отблизо, да обменят и критикуват литературните си произведения до 1916 г.

Сред наемателите в пансиона на госпожа Фокнър, където е настанен Толкин, била и млада жена на име Идит Брат. Когато Роналд е на 16 години, а тя на 19, те завързват приятелство, което постепенно се задълбочава. В крайна сметка отец Франсис се намесва и забранява на Роналд да се вижда или дори да си кореспондира с Идит в продължение на три години, докато навърши 21 години. Роналд стоически спазва тази заповед докрай.

През есента на същата година той заминава за колежа „Ексетър” в Оксфорд, където остава и се потапя в класиката, староанглийския, германските езици (особено готския), уелския и финския до 1913 г., когато бързо, макар и не без затруднения, подновява връзката си с Идит. Докато двамата се сближават все повече, през август 1914 г. избухва война.

Войната, изгубените приказки и академията

За разлика от много свои съвременници Толкин не бърза да се присъедини към армията веднага след избухването на войната, а се връща в Оксфорд, където работи усилено и накрая получава отлична диплома през юни 1915 г. По това време той работи върху различни поетични опити и върху измислените от него езици, но все още усеща липсата на свързваща нишка, която да обединява ярките му, но разнородни представи. Накрая Толкин се записва като втори лейтенант в Ланкаширските фусилиери2, докато работи върху идеите за Еарендил Моряка3, който ще се превърне  в знаменателен образ, и неговите пътешествия. В продължение на много месеци Толкин е държан в тягостно напрежение в Англия, главно в Стафордшир. Накрая се оказва, че скоро трябва да замине за Франция, и двамата с Идит се женят в Уоруик на 22 март 1916 г.

В крайна сметка той наистина е изпратен на активна служба на Западния фронт, точно навреме за офанзивата при Сома. След четири месеца, прекарани в окопите, той се разболява от „окопна треска”4, и в началото на ноември е изпратен обратно в Англия, където прекарва следващия месец в болница в Бирмингам. До Коледа се възстановява достатъчно, за да остане с Идит в Грейт Хейууд в Стафордшир.

През тези няколко месеца всичките му близки приятели от училище, с изключение на един, са били убити в бой. Отчасти като акт на почит към паметта им, но също така и подтикнат от реакцията срещу преживяното по време на войната, той вече е започнал да сглобява историите си. Тази подредба на въображаемите му истории прераства в Книга на изгубените истории (непубликувана приживе), в която повечето от основните истории на Силмарилион се появяват в първоначалния си вид.

През 1917 г. и 1918 г. болестта му продължава да се повтаря, въпреки че периоди на ремисия му позволяват да служи в различни военни лагери достатъчно добре, за да бъде повишен в лейтенант. На 16 ноември 1917 г. е роден първият им син, Джон Франсис Руел (който по-късно става свещеник).

Когато примирието е подписано на 11 ноември 1918 г., Толкин вече е обявил, че иска да получи академична работа, и по времето, когато е демобилизиран, е назначен за помощник-лексикограф на подготвяния тогава Нов английски речник („Оксфордски английски речник”). Успоредно със сериозните филологични занимания, той също така прави първото си публично представяне на една от своите ”Изгубени истории”  пред Литературния клуб на колежа в Ексетър, където е добре приета от аудиторията, включваща Невил Когхил и Хюго Дайсън, двама бъдещи членове на „Инклингс“. Толкин обаче не остава на тази работа за дълго. През лятото на 1920 г. той кандидатства за доста високата длъжност на лектор (отговаря приблизително на доцент) по английски език в университета в Лийдс и за своя изненада е назначен.

В Лийдс му се раждат още двама сина: Майкъл Хилари Руел през октомври 1920 г. и Кристофър Руел през 1924 г. След това през 1925 г. професорското място по англосаксонски език в Оксфорд на Роулинсън и Босуърт5 се овакантява; Толкин успешно кандидатства за поста.

Професор Толкин, „Инклингс“ и хобитите

В известен смисъл, завръщайки се в Оксфорд като професор, Толкин се завръща у дома. Макар и редки, научните му публикации често имат изключително влияние. Академичният му живот иначе е до голяма степен незабележителен. През 1945 г. той променя позицията си и става професор по английски език и литература в Мертън, която запазва до пенсионирането си през 1959 г. Той преподава на студенти и играе важна роля в академичната политика и администрация.

Семейният му живот е също толкова обикновен. През 1929 г. Идит ражда последното им дете и единствена дъщеря: Присила. Толкин придобива навика да пише на децата си ежегодни илюстровани писма от Дядо Коледа, а част от тях са публикувани през 1976 г. под заглавие „Писмата на Дядо Коледа”. Освен това им разказва многобройни приказки за лека нощ, за които ще стане дума по-късно. В зряла възраст Джон постъпва на свещеническа служба, а Майкъл и Кристофър отбиват военната си служба в Кралските военновъздушни сили. След това Майкъл става учител, Кристофър - университетски преподавател, а Присила - социален работник. 

Социалният живот на Толкин обаче далеч не е бил толкова незабележителен. Той става един от основателите на свободна група от оксфордски приятели (далеч не всички от университета) със сходни интереси, известна като „Инклингс“. Произходът на името е шеговит – името е трябвало да има връзка с писането и да звучи малко англосаксонско. Сред другите видни членове са гореспоменатите Когхил и Дайсън, както и Оуен Барфийлд, Чарлз Уилямс и най-вече К. С. Луис, който става един от най-близките приятели на Толкин и за чието обръщение към християнството Толкин е поне отчасти отговорен. „Инклингс“ редовно се срещат, за да разговарят на по питие и често да четат от произведенията си в процес на разработка.

Разказвачът на истории

Междувременно Толкин продължава да развива своята митология и измислени езици. Един ден, според собствения му разказ, когато се занимавал с „опустошителната“ за душата му задача да оценява изпитните работи, открил, че един кандидат е оставил една страница от книгата за отговори празна. На тази страница, движен кой знае от какъв анархичен гений, той написал: „В една дупка в земята живееше хобит”.

Типично по толкиновски той решил, че трябва да разбере какво е хобит, в каква дупка живее, защо живее в дупка и т.н. От това разследване се ражда приказка, която той разказва на по-малките си деца и не само на тях. През 1936 г. един непълен машинописен текст попада в ръцете на Сюзън Дагнал, служителка на издателската фирма „Джордж Алън и Ънуин“.

Тя помолила Толкин да я довърши и представила цялата история на Стенли Ънуин, тогавашния председател на фирмата. Той я подлага на „тест” пред 10-годишния си син Рейнър, който я одобрява, и тя е публикувана под заглавието „Хобитът” през 1937 г. Книгата веднага постига успех и оттогава не е излизала от списъците с препоръчителни четива за деца. Книгата е толкова успешна, че Стенли Ънуин го пита дали има още подобни материали за публикуване.

Не след дълго това се превръща в нещо много повече от детска история. Издателството публикува „Властелинът на пръстените” на три части за първи път през 1954 и 1955 г.

Между 1925 г. и смъртта си Толкин пише и публикува редица други статии, включително редица научни есета. 

След пенсионирането му през 1959 г. Роналд се премества със съпругата си в Борнмът. На 29 ноември 1971 г. Идит умира и Роналд скоро се завръща в Оксфорд. Толкин умира на 2 септември 1973 г. Двамата с Идит са погребани в общ гроб в католическата част на гробището Уолвъркот в северните предградия на Оксфорд. Надписът на надгробния камък гласи:

Идит Мери Толкин, Лутиен, 1889-1971 г.
Джон Роналд Руел Толкин, Берен6, 1892-1973 г.

 

• 1. Уест Мидландс е административно метрополно графство в Западна Англия. В състава на графството са градовете Бирмингам, Уулвърхамптън и Ковънтри, както и разположените между тях урбанизирани райони. Б.пр.
• 2. Ланкаширските фусилиери е линеен пехотен полк на британската армия, който се отличава с много години и войни, включително Втората бурска война, Първата и Втората световна война и има много различни титли през цялото си 280 -годишно съществуване. Б.пр.
• 3. Еарендил Морякът и съпругата му Елвинг са измислени герои в легендариума на Средната земя на Р. Р. Толкин. Те са изобразени в „Силмарилион“ като полу-елфи, децата на хората и елфите. Б.пр.
• 4. Инфекция, подобна на тиф, която е често срещана при нехигиенични условия. Б.пр.
• 5. Професурата по англосаксонски език на Роулинсън и Босуърт, известна до 1916 г. като Роулинсънска професура по англосаксонски език, е основана от Ричард Роулинсън от колежа "Сейнт Джон" в Оксфорд през 1795 г. Катедрата е свързана с колежа Пембрук. "Босуърт" е добавена в памет на Джоузеф Босуърт. Б.пр.
• 6. Приказката за „Берен и Лутиен“, разказана в няколко творби на Дж. Р. Р. Толкин, е историята за любовта и приключенията на смъртния Човек Берен и безсмъртната Елф-девойка Лутиен. Б.пр.