Йоханес Таулер, проповедникът-мистик

660 години от смъртта му

„Огненият му език караше хоризонта да светлее…“ С такива думи описва въздействието на словото на Йоханес Таулер една от неговите слушателки-монахини. Тя споделя и получено видение, в което Бог ѝ е открил, че този човек е любимото Му чадо на земята.

Не знаем твърде много за Йоханес освен това, че е карал хората да наострят уши. Те са искали да го слушат и с внимание са следели проповедите му, в които той настоявал, че всеки може да се сближи с Бога, стига да пожелае това. Таулер си спечелил такава репутация, че по-късни автори приписвали съчиненията си на него, за да им придадат по-голяма тежест. Протестантски богослови, като се започне от самия Мартин Лутер, често са се изказвали ласкаво за него. Понякога той е причисляван към предвестниците на Реформацията. Всъщност това е твърде спорно от богословска гледна точка.

Страница от най-стария запазен сборник от проповеди на Таулер
Страница от най-стария запазен сборник от проповеди на Таулер (Stiftsbibliothek, Енгелберг, Швейцария; Източник: e-codices.ch)

Йоханес Таулер е бил доминикански монах и мистик. Вероятно се е познавал лично с такива изтъкнати духовни дейци на епохата като Майстер Екхарт и Хайнрих Зойзе. Подобно на тях, той смятал, че една душа може да бъде постоянно при Бога, още в земния си живот. За него Бог присъства постоянно „в основата“ (Grund) на душата, макар и обикновено по таен начин, и може да бъде достигнат там. Разбира се, за целта се изисква сериозна духовна дисциплина и Таулер давал някои практически напътствия за това. Той говори за „навлизане в себе си“, при което човек обръща гръб на земните си стремежи, насочва се към вътрешното и най-сетне постига покой на духа. Това движение навътре е съпроводено от опознаване на себе си, което води към познаване на Бога. То протича на три степени. Първата от тях Таулер нарича „ликуване“: велика и жива радост от разпознаването на свидетелствата за Божията любов в природата и от осъзнаването на дарбите, които имаме от Господа. Във втората степен човек вече „става мъж“ – тя се характеризира от страдание и съмнения дали сме на правия път и дали има Бог или не; човек не може да намери утеха, защото Бог го е оставил на самия него. Това служи като подготовка за духовен прелом, след който вече познаваме истината и получаваме „най-истинното познание за собствената си нищожност“. В тази трета степен едновременно се сриваме надолу и се възвишаваме при Бога, защото „тук дълбочината и височината са едно и също“. Една „сътворена бездна“ (човекът) и една „несътворена бездна“ (Бог) се зоват и срещат1, като сътвореното се влива в несътвореното.

Таулер признавал, че човечеството е затънало в грях. За преодоляването на греха е необходима Божията благодат. Според него обаче ние можем да подготвим сърцето си за приемането на тази благодат. Като главен принцип при сближаването с Бога немският мистик препоръчва да се отвърнем от всичко, което не е чисто и просто божествено. Този призив е доста различен от настояването на реформаторите по-късно, че всички неща трябва да се използват за Божията прослава и че трябва да им се наслаждаваме, защото Бог ги е създал за нас.

Също така Таулер проповядвал „примирение“, разбирано като покорно приемане на всичко случващо се като дело на Божията ръка и като предаване на собствената ни воля. Подобен начин на мислене е чужд на ударението, което повечето протестанти поставят върху необходимостта човек да предприеме действия за промяна на своето положение. Същевременно Йоханес изтъквал важността да вършиш делата на любовта и изобщо, че е добре постоянно да се работи. Той се противопоставял на разпространения в монашеските среди образец: да прекараш целия си живот в съзерцание.

Надгробният камък на Йоханес Таулер
Надгробният камък на Йоханес Таулер в църквата Temple neuf в Страсбург (Източник: mittelalterzentrum.uni-freiburg.de)

Друг начин да позволим на Бога да въздейства на душата ни според Таулер бил страдаме като Христос с търпение и твърдост. Наблегът му върху Христовия кръст и „живата връзка“ с Бога вероятно е привлякъл вниманието на Мартин Лутер към съчиненията му. От друга страна, някои пасажи от тези творби (както и в произведенията на други немски мистици от този период) звучат пантеистични по дух – например, че Бог присъства във всяко нещо. Съвременни учени оспорват този смисъл, като обръщат внимание, че личността на човека остава винаги налична, дори при съединяването си с Бога в процеса на Неговото познание.

През живота си Йоханес Таулер е бил тясно свързан с неорганизирана християнска общност от свещеници, монаси и миряни, които наричали себе си „Приятели на Бога“. В съответствие с доминиканската практика, той служи като душегрижител на сестри от същия орден, както и на просещи монахини. Около 80 негови проповеди, които са били произнесени в манастири, са записани и оформени в сборници още по негово време. Те са запазени и представляват интерес и за днешните изследователи и богослови. При честите си пътувания по поречието на Рейн (Базел, Страсбург и Кьолн), Таулер често държи проповеди на простонароден немски пред по-широка аудитория, които за жалост не са достигнали до нас.

През последните си години Таулер постоянно боледува и живее в доминикански манастир в родния си Страсбург. Там е и погребан, след смъртта му на 16 юни 1361 година.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. „Зорница“, бр. 6, 2021 г.
  • 1. Иносказателно тълкувание на Пс. 42:7: „Бездна призовава бездна…“ (Б.пр.)

Нов коментар