Бонхьофер в лагера Бухенвалд

Може ли християнинът да се впише в живота на един народ, който бива обожествен от своята власт? Лутеранският богослов Дитрих Бонхьофер (1906–1945 г.) отговаря, че дълг на всеки вярващ е да противодейства на такъв режим и на такава идеология. Това му отрежда съдбата на затворник в концентрационен лагер и в крайна сметка го осъжда на смърт.

Дитрих Бонхьофер завършва протестантско богословие в Тюбинген и защитава докторат в Берлин, където през 1929 г. се хабилитира (получава титла „приват доцент“) едва на 25-годишна възраст. Следва двугодишна специализация в САЩ. Тук Бонхьофер служи като проповедник и учител сред черното малцинство и сред ниските социални слоеве, което го прави чувствителен към проблемите на тези хора – според собствените му думи, преживяното го кара „да се обърне от фразеологията към реалността“. След завръщането си в Германия той преподава систематично богословие в Берлинския университет и е ръкоположен за пастир в лутеранската църква „Св. Матей“.

Обещаващата църковна и академична кариера на Бонхьофер обаче е осуетена от идването на националсоциалистите на власт през януари 1933 г. Той се превръща в изявен критик на режима от самото му начало. Като се противопоставя решително на намесата на Хитлер в живота на Лутеранската църква (чрез т.нар. Движение „Германски християни“), той става един от основателите на „Изповядващата църква“, която отказва да се съобразява с държавната политика и следва библейските принципи.

Обезсърчен от положението в своята страна и с надеждата да намери подкрепа в чужбина, Бонхьофер приема поканата да бъде пастир в немскоезична църква в Лондон. Но не за дълго. Макар че е в безопасност като емигрант, през 1935 г. той изненадващо решава да се върне в нацистка Германия и да поеме ръководството на нелегалната семинария във Финкенвалде.

След затварянето на семинарията от Гестапо през 1937 г. и арестуването на много пастири и студенти Бонхьофер пише знаменитата си книга Цената на ученичеството (The Cost of Discipleship). В този блестящ анализ на Нагорната проповед (Мат. 5–7 гл.) той порицава разбирането за „евтината благодат“ като прикритие на етическото безразличие и го противопоставя на „скъпоценната благодат“.

Продължавайки нелегално да преподава, Бонхьофер започва да сътрудничи и на нелегалната съпротива срещу режима. Осъзнавайки неизбежността на една нова война и на обвинението в държавна измяна, ако откаже да бъде мобилизиран в хитлеристката армия, през юни 1939 г. Бонхьофер приема поканата да преподава в Обединената богословска семинария в Ню Йорк и заминава за САЩ. Престоят му там е кратък. След вътрешна борба, той решава да се върне в Германия още същото лято:

„Стигнах до заключението, че с идването си в Америка съм направил грешка. Нямам правото да участвам във възстановяването на църковния живот в Германия след войната, ако не съм споделил изпитанията на това време заедно с моя народ. Немските християни са изправени пред ужасна алтернатива: да желаят поражението на своята страна в името на оцеляването на цивилизацията или да желаят победата на своята страна, което би довело до краха на цивилизацията. Аз знам коя алтернатива трябва да избера. Но не мога да направя този избор, докато съм в безопасност.“

В родината си Бонхьофер помага за извеждането на евреи от страната. Воден от убеждението, че Хитлер прилича на безумец, „врязващ се с автомобила си в множество невинни минувачи“, през 1943 г. той се включва в заговор за убийството на Фюрера.

След като е арестуван заради помощта, която е оказвал на евреи, Бонхьофер е разкрит като участник в заговора. Надеждата, че ще се спаси от гнева на режима, е нищожна. Но богословът изпитва душевен мир. Той заявява, че неговото страдание е станало по-добър ключ към разбирането на света, отколкото щастието някога е могло да бъде.

Преди 70 години, на 7 февруари 1945 г., Бонхьофер е изпратен в покрития с мрачна слава концентрационен лагер Бухенвалд. Там вече са намерили смъртта си хиляди хора, някои от които след жестоки медицински експерименти. След по-малко от три месеца името на Бонхьофер попълва списъка на жертвите. Той е обесен в концлагера Флосенбюрг само дни преди съюзниците от антихитлеристката коалиция да го освободят. И така осъществява на дело своето собствено богословие, много точно изразено в Цената на ученичеството: „Единственото, което има значение, е действеното подчинение. Това ще избави човека от много трудности и ще го направи свободен да стане Божие чадо.“

Когато едно управление узурпира мястото, което се полага единствено на Бога, какво трябва да стори християнинът? Чрез своя живот и чрез своята смърт Бонхьофер дава пример за едно възможно решение. Разбира се, трябва да бъдем внимателни с приложението на принципа. Светото Писание ни предупреждава да не вършим зло с цел да дойде добро (Рим. 3:2).