Грундвиг ратува за една преобразена Дания

На 2 септември 1872 г. в Копенхаген умира Николай Фредерик Северин Грундвиг, епископ и спорна фигура в държавната Лутеранска църква. Датчаните осъзнават, че ги е напуснал един голям човек, който на дело се е превърнал в национална институция. Независимо дали са били съгласни с неговите становища или не, те трябвало да признаят, че личността му е променила трайно техния живот.

Николай се ражда през 1783 г. в семейството на енорийски свещеник. Получава строго религиозно възпитание, но майка му същевременно се отнася с голямо уважение към нордическите легенди и традиции. Дълго време, като юноша, а сетне като млад мъж, той преминава през лични борби дали да приеме християнската вяра. По онова време датското лутеранство е станало твърде рационалистично, а повечето църкви нямат истински духовен живот. Когато навършва 28 години, Николай най-сетне се справя с вътрешния си духовен конфликт и започва да помага на болнавия си баща в църковната работа, като се подготвя да стане свещенослужител.

Първата му проповед разбунва духовете на паството. В нея той пита: „Защо словото на Господа е изчезнало от Неговия дом?“ Държавната църква го наказва с порицание. В следствие на това, Николай премисля още веднъж решението си да служи като пастир. Макар че изпитва известни колебания, той все пак решава да продължи на това поприще и бива ръкоположен на следващата година.

Изборът му е нелек, тъй като е поставен под постоянната заплаха от църковно наказание. През 1815 година той оглавява едно училище, чиято дейност е насочена към освобождаване на църквата от държавен контрол. Така Николай Грундвиг става инициатор на образователна реформа в Дания, като издига и развива концепцията за народни училища, в които е широко застъпено самообразованието на юношите. Той енергично настоява изучаването на датски език да получи предимство пред преподаването на латински. Есетата му на тази тема оказват мощно влияние върху общественото мнение, а неговите училища изиграват ключова роля за поддържане на духа на обновление сред лутераните в Дания през XIX век.

През 1826 година Грундвиг е принуден да напусне своя амвон, със седемгодишна забрана за проповядване, след като отправя остри нападки срещу рационализма на Х. Клаусен, представител на либералното академично богословие и професор в университета на Копенхаген. Към този момент Грундвиг вече е добил широка известност с изследванията си на северната митология. В тях той изтъква, че поезията говори по-убедително на човека, отколкото прозата, и затова е най-доброто средство за предаване на духовни истини, които душата да усвоява. Макар че критикува Шелинг и други философи на века за възприетите от тях идеи на романтизма, самият той е същински романтик. Грундвиг превежда англосаксонска и нордическа литература и така запознава датското общество с нея. Сред най-известните му преводи се нареждат поемата Беоулф1 и исландските саги. Пише и религиозни стихотворения, проповеди, призоваващи за завръщане към духа на Лутер, както и пламенни християнски химни, излезли в сборник със заглавие Песенни творби за Датската църква. Ето един куплет от негов химн:

"Ний Божий дом сме от камъни живи,
за Негова обител се вградихме;
с кръщение свято Той придоби ни
и чудно спасение наследихме."

Институционалната църква не знае какво да прави с неудобната личност на Николай Грундвиг. Той е твърде популярен, за да бъде игнориран, но е твърде спорна фигура, за да му бъде поверен амвон. Така през 1839 година той е назначен за пастир в една болнична капела и остава такъв до края на живота си. В крайна сметка държавната църква ще му даде и епископски сан, без това обаче да включва правомощията на един епископ!

Междувременно Николай Грундвиг спомага за мирното налагане на парламентарно управление в Дания. Той е член на Конституционното събрание (1848 г.), което одобрява първата конституция на страната, регламентираща превръщането ѝ в конституционна монархия. Вдъхновява обновителното църковно движение, понякога наричано „грундвигизъм“, което бива пренесено и в други страни. Датските емигранти в Америка, възприели възгледите му, са били наричани „щастливите датчани“ – те полагат основите на Американската евангелска лутеранска църква. В по-късните си години самият Грундвиг еволюира към едно съборно и сакраментално разбиране за църковния живот.

• 1. Англо-саксонска епическа поема, написана между VIII и XI век, съдържаща митологични, фолклорни и исторически елементи. (Б.пр.)