Необходимо е било Бог да влезе в човечеството и в конкретен момент от историята, в конкретна част на света, едно човешко същество, направено от плът и кръв, да изрече определени думи, да извърши определени дела, за да падна на колене.
Ако Христос не беше казал: "Отче наш...", никога нямаше да изпитам усещането за тази синовност; този призив никога нямаше да премине от сърцето ми към устните ми.
Вярвам само в това, което докосвам, само в това, което виждам, само в това, което е включено в моята същност, и затова вярвам в Христос.Всички опити да се смали присъщото за човека у Него вървят в посока, противоположна на моето най-дълбоко предразположение, и несъмнено тук трябва да се прибави моето упорство да предпочитам пред лицето на Царя Христа, на тържествуващия Месия, смирената измъчена фигура на човека, в когото Поклонниците в Емаус на Рембранд разпознават при разчупването на хляба в гостилницата, нашия ранен брат, нашия Бог.
Цитатът е откъс от книгата "Животът на Христос" на известния френски автор Франсоа Мориак (1885-1970).
Книгата на Мориак представлява лично духовно размишление, в което авторът стъпва преди всичко на основата на мистичния смисъл на Евангелието, който следва стъпка по стъпка. Това е колкото свидетелство на вярващ, толкова и текст на писател, в който проблясъците на вярата се преплитат с тези на писателското изкуство.
Франсоа Мориак е писател, журналист, член на Френската академия, получава Нобелова награда за литература през 1952 г.