Следният пасаж е част от есе на Г. К. Честъртън, озаглавено „Коледа и естетите“1.

На пръв поглед трудно се разбира защо така човешки неща като отдиха и веселието трябва задължително да имат религиозен произход. Разумно погледнато като че ли няма причина да не пееем и да не си разменяме подаръци в чест на каквото и да било – на раждането на Микеланджело или на откриването на гара Юстън. Но не се получава. В действителност хората стават ненаситно и славно материалистични само относно нещо духовно. Махнете неща като Никейския символ на вярата и не щеш ли, нанасяте щети на продавачите на печени наденички. Махнете странната красота на светиите и онова, което остава е много по-странната грозота на Уондзуърт2. Махнете свръхествственото и онова, което остава е неестественото.

• 1. Gilbert K. Chesterton, Heretics (1905), VI. Christmas and the Aesthetes.
• 2. Квартал в южен Лондон.