В края на Книга първа на „Обикновено християнство“ К. С. Луис обосновава подхода си в нея първо да покаже моралния проблем, които всички хора имат, защото християнството „няма какво да каже на хората, несъзнаващи, че са направили нещо, за което трябва да се покаят“. По-нататък обобщава1:

„Разбира се, напълно съм съгласен, че християнската религия в крайна сметка дава неизразима утеха. Но тя не започва с успокоение. Нейното начало е свързано с объркването и тревогата, които описах и няма никакъв смисъл да се опитваме да достигнем спокойствието, без преди това да сме минали през онзи душевен смут. В религията, както и във войната и във всичко друго, спокойствието е единственото нещо, което не можеш да намериш, докато го търсиш. Ако търсиш истината, накрая можеш да намериш успокоение. Но ако търсиш покой, няма да намериш нито него, нито истината, а само сладникави сантименталности, розови мечти в началото, а накрая отчаяние.“

• 1. Използван е преводът на Кристина Мишева на българското издание.