Св. Йоан Кръстни: колиба или врата към небесата

Характерно за християнската мистика е търсенето на цялостно духовно единение с Бога, което е тайнствено, неизразимо с думи и изобщо чрез рационални понятия. Един от най-известните мистици в историята на Църквата е испанец, живял през XVI век и нарекъл себе си Йоан Кръстни. Както мнозина други вярващи, живели преди и след него, той приема за себе си буквално Христовия призив да отдаде всичките си земни притежания.

Семейството на Хуан де Йепес-и-Алварес е имало тежък живот. Баща му произхожда от заможен род на покръстени евреи. Но поради женитбата му за Каталина, жена от по-ниските обществени слоеве, той е лишен напълно от наследство и е отхвърлен от роднините си. Младото семейство е принудено да се издържа с тъкачески труд и да живее в бедност. Хуан, един от тримата им сина, се ражда през 1542 година. Бащата умира скоро след това и Каталина едва се справя с препитанието на децата си; най-голямото умира от недохранване. Хуан е записан в училище за бедни деца и сираци, наставен е в Христовото учение и се научава да чете. Междувременно е избран за послушник (министрант) в близкия манастир. На 17-годишна възраст той постъпва в йезуитска школа, където задълженията му включват не само учебни занимания, но и работа в болница.

Постепенно Хуан получава увереност, че Господ го е призвал да стане монах. Той решава да прегърне бедността като начин на живот и вярва, че аскетизмът и постенето ще му помогнат да израсне в познаването на Бога. През 1564 година той се присъединява към Кармелитския орден и приема името Йоан от св. Матия. Първоначалните правила на тази общност били доста строги. Техен духовен образец бил пр. Илия, а монашеската клетва включвала особено посвещение на Дева Мария. Веднага след даването на монашески обет, Йоан учи във високопрестижния университет в Саламанка, един от четирите най-големи в Европа по онова време. Посещава лекциите на изключителния библеист, Луи де Леон, и днес някои изследователи откриват влиянието на де Леон върху по-късните му произведения.

Не след дълго Йоан стига до убеждението, че кармелитите не са достатъчно строги. Той се кани да се присъедини към друг орден, когато среща Тереза от Авила, основателка на редица женски манастири. Тази забележителна жена на вярата призовава своите братя и сестри да се върнат към първоначалния строг обет за бедност на кармелитите. Йоан посреща радушно плана на Тереза. На 28 ноември 1568 година, преди 450 години, той прави първата стъпка към голяма реформа на испанското монашество. Заедно с още двама мъже, той се заселва в една селска къща - при толкова мизерни условия, че дори Тереза смятала, че не е възможно да се живее така. Йоан от св. Матия променя името си на Йоан от Кръста (на испански, Хуан де ла Крус) или Йоан Кръстни и оглавява едно ново духовно движение.

През следващите години Йоан Кръстни основава нови монашески общности на различни места. По време на молитва в манастира в Авила, той получава видение на разпнатия Христос и прави скица, запазена и до днес. Векове по-късно тази негова творба ще вдъхнови художника Салвадор Дали (1904–1989) да нарисува знаменитата си картина „Христос на св. Йоан от Кръста“.

През 1577 година Йоан е арестуван от група кармелити, противници на неговата реформа, и е хвърлен в затвора, обвинен в неизпълнение на разпорежданията на висшестоящи по сан духовници. Бичуват го и го хвърлят в изключително тясна килия, едва побираща тялото му. След 9 месеца в тъмницата, той успява да избяга и става водач на друга монашеска общност. По време на своя престой в килията Йоан Кръстни започва да пише своята религиозна поема „Духовен химн“, а след избавлението си – най-известната си поема, озаглавена „Мрачната нощ на душата“. В нея четем:

Йоан Кръстни пише впоследствие пространен коментар върху първите стихове от поемата, публикуван под същото име1. Той нарича „тъмна нощ“ времето на сурово изпитание, на което Бог подлага душата, за да я очисти от всяко нечестие и да изяви Своята слава. Мнозина християни са преминавали през такава опитност и са я описвали. Но малцина са го направили така добре, както великият испански мистик.

• 1. Вж. откъс от този коментар в настоящия брой на „Зорница“