Световният парламент на религиите

През целия XX век будизмът в западния свят се радва на нарастваща популярност. Процъфтяването на източен мистицизъм във всевъзможните форми на движението „Нова епоха“ (New Age) е част от същата картина. Тези явления се дължат в немалка степен и на едно единствено по рода си събитие от края на XIX век. Световното Колумбово изложение, организирано в Чикаго по повод четиривековния юбилей на плаването на Колумб към Америка не е било просто огромен панаир с търговски цели. Освен изложби на произведения на изкуството, технически и архитектурни изложения, демонстрации на машини и транспортни средства, то включвало свикването на конференция на водачи на световните религии. Тази конференция се превърнала в най-голямото публично събитие в рамките на Колумбовото изложение.

„Парламентът на световните религии“ е открит преди 125 години, на 11 септември 1893 година. Автор на идеята и пряк вдъхновител е бил Чарлз Бони, последовател на Сведенборг1. Организирането на проявата е поето и задвижено от презвитерианския пастир Джон Хенри Бъроуз, един от най-либералните свещенослужители в Чикаго. Той става и първия председател на Генералния комитет на парламента. По-късно Бъроуз ще твърди, че се е надявал водачите на световните религии да се убедят – в хода на дискусиите – в превъзходството на християнството.

Мнозина известни християнски дейци, като например евангелизаторът Д. Мууди, отказват участие. Повечето представители на евангелското протестантство са съгласни с изявлението на Кентърбърийския архиепископ, че самото участие в подобен форум предполага признаване на равностойност на религиите. „Спасението е единствено в Исуса Христа“, надигат протестен глас те. Все пак Римокатолическата църква изпраща свои делегати, както и някои либерални протестантски деноминации. Останалите участници били десетина будисти, осем хиндуисти, двама шинтоисти, един джайнист2, един даоист, двама мюсюлмани, неколцина конфуцианци и зороастрийци.

Резултатите от заседанието на този Парламент били напълно според очакванията на евангелските християни. Повечето речи били с антихристиянска насоченост и порицавали християнските мисии. За повечето оратори и присъстващи християнството вече изглеждало просто като един от множеството възможни равностойни избори на религия. Някои поставили под въпрос дали различните азиатски духовни учения не са легитимни алтернативи на християнството. Мнозина стигнали до извода, че това е така. Породил се засилен интерес към будизма и хиндуизма.

Свами Вивекананда, представител на традиционния хиндуизъм, и Анагарика Дхармапала от групата на будистите направили обиколка на Съединените щати. В резултат на американска земя възниква Ведическо общество (Vedanta Society) и будистка общност. Друг участник в конференцията изпраща японския будист Д. Сузуки в САЩ, за да установи там дзен присъствие и да преведе на английски дзен творби. Така възникват първите американски дзен манастири. Много други гурута от Изтока виждат благодатна почва за активна дейност отвъд океана и откриват там магазини за литература и религиозни артикули. Така все повече американци обръщат гръб на традиционното християнство и прегръщат новоосновани местни култове, повечето от които включвали елементи от източните религии.

Така вследствие от новото отваряне към Изток, американците все повече възприемат идеята за религиозен плурализъм. Колумбовото изложение бележи началото на инфилтрирането на американското съзнание с източни религиозни идеи и символи. Разбира се, това хвърля фундаментално предизвикателство към юдеохристиянското наследство на САЩ и играе роля в постепенната промяна на националната идентичност и в развитието на страната.

По повод едновековния юбилей на конференцията на Колумбовото изложение, през 1993 г. е свикан нов Парламент на религиите. Приема се документ „Към една глобална етика: първоначално заявление“ (Towards a Global Ethic: An Initial Declaration), подготвен главно от Ханс Кюнг3. Програмната реч е изнесена от Далай Лама. Впоследствие Парламентът на религиите се превръща в периодична проява. Между 1999 и 2015 г. са проведени четири заседания в различни части на света, а през настоящата година се планира ново: от 1 до 7 ноември в Торонто (Канада).

• 1. Емануел Сведенборг (1688–1772), шведски богослов и философ, дал начало на ново религиозно движение след поредица от мистични преживявания. – Б.пр.
• 2. Джайнизъм: хиндуистка религиозна секта. – Б.пр.
• 3. Швейцарски либерален католически богослов и свещеник (р. 1928 г.).