Блез Паскал е известен предимно като гениален математик и физик. Трудовете му се смятат за основополагащи в области като алгебрата, теорията на числата, теория на вероятностите, хидростатиката. Изобретател е и на първата сметачната машина. По-малко известно е, че Паскал е бил убеден християнин и защитник на християнската вяра. Той живее във време, когато разумът все повече се възприема като върховен съдник за Истината. За разлика от своите съвременници, Паскал – може би защото има гениален ум, – осъзнава, че разумът е нещо велико, но същевременно и ограничено.

Късно в петък следобед тялото на Исус е погребано от Йосиф от Ариматея в собствената му гробница. Скоро след това започва шабат (от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в събота). Това е почивен ден, но за последователите на Исус е ден на душевен смут. Евангелията не ни осведомяват за преживяното от тях, понеже разказът за Разпети петък и Великден не се отнася за тях, а за Исус. Почти сигурно е обаче, че за учениците това е ден на скръб и голямо объркване. Поради опасения за възможна кражба на тялото на Исус от страна на учениците, юдейските водачи искат от Пилат Понтийски римски стражи за гробницата и ги получават. През цялата събота гробницата се охранява от римски войници и римски печат. Но с настъпването на неделната утрин се случва безспорно най-великото събитие в човешката история.

Хората, които са изцяло светски, не са в състояние да проумеят дори и света – те разчитат на една-две цинични максими, които са неверни. Спомням си как веднъж, докато се разхождах с един преуспяващ издател, той каза нещо, което често бях чувал, нещо, превърнало се в мото на съвременния свят. И все пак, бях го чувал толкова много пъти, а изведнъж разбрах, че не съдържа никакъв смисъл. Издателят каза за някого: „Този човек ще успее. Той вярва в себе си.“. Вдигнах глава, за да покажа, че го слушам и погледът ми случайно попадна на омнибус с надпис „Хануел“. „Искаш ли да ти кажа къде се намират хората, които най-силно вярват в себе си?“ – отговорих аз. „Защото мога да ти кажа…“

Колко „реални“ са обектите от света на математиката? Според една гледна точка те нямат нищо общо с реалността. Математическите обекти са просто идеи. Те са умозрителни идеализации на математици, най-често мотивирани от видимия ред на някои аспекти от заобикалящия ни свят, но независимо от това те остават умозрителни идеализации. Могат ли математическите обекти да бъдат нещо друго освен произволни построения на човешкия разум? В същото време често се оказва, че тези математически идеи са свързани с необяснима реалност, която значително надхвърля границите на умозрителните анализи на който и да е отделен математик. Излиза, че човешката мисъл се насочва към някаква вечна външна истина – истина, която притежава собствена реалност и пред нас се разкриват само части от нея.

Вероятно най-често срещаният аргумент, който се повдига срещу непорочното зачатие е, че в древната писменост съществуват твърде много подобни паралели, за да може да приемем християнският разказ сериозно. Според този възглед разказите в Евангелието според Матей и Лука са възникнали измежду християни гърци, които са били запознати с множеството митове в езичеството, където се говори за непорочното раждане на различни елински богове и свръхгерои. Затова християните в ранната църква сътворили подобен разказ за своя герой и „Господ“. Две от най-често повтаряните аналогии са раждането на Персей, в чиято майка, Даная, се влюбил Зевс, а самият Персей бил заченат посредством златен дъждец, който попадал върху нея, и раждането на Херкулес, който пък е рожба на Зевс и обикновена жена. При по-внимателно изследване, обаче, всички тези предполагаеми паралели се оказват доста различни от разказите в Новия Завет.