България – това е огромно изобилие вкусна храна. България е здраве и жизненост, усилен труд и енергично забавление. България има чисто небе и ярко слънце. Има сурови, страховити планини за покоряване; дълбоки, тъмни гори за преброждане; бурно море за плуване, бъбрещо на нежния бряг; дълбоки, криволичещи дерета, мамещи покрай разпенени потоци нагоре към диво, самотно уединение.

Мнозина определят Галилео Галилей (1564-1642) като баща на модерната наука. Трудно е да се изброят, дори накратко, заслугите му за нейната поява и бурно развитие към края на XVI и през XVII век, в епохата на т. нар. „Първа научна революция“. През 1613 година той става един от първите изследователи, насочили към небето пет години по-рано изобретения в Нидерландия телескоп. Нещо повече, Галилей усъвършенства прибора и това му позволява да наблюдава подробности от лунната повърхност, да открие слънчевите петна, най-големите 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера и пръстените на Сатурн (макар и видими просто като точки). Неговите изследвания дават мощен тласък на по-нататъшен напредък в астрономията – по съвременни оценки, трудът му „полага основите за много от модерните космически мисии и телескопи“.

На почти всички лица в испанския кралски двор грейват усмивки. Само португалският посланик остава замислен и сериозен. Чете се на глас писмото на папа Александър VI: „Александър, римски епископ, слуга на Божиите слуги, до знатните суверени, нашия прескъп син в Христа Фердинанд, крал, и нашата прескъпа дъщеря в Христа, Изабела, кралица на Кастилия, Леон, Арагон, Сицилия и Гранада...“ Писмото всъщност е папска була, в която се прекарва линия, разделяща бъдещите колонии на Испания и Португалия. Папата заявява, че това ще способства за напредъка на Христовото дело.

Две от най-тъмните петна в историята на християнската Църква са ловът на вещици и еретици в средновековна Европа и институцията, наречена „Инквизиция“ – като първото зарежда апарата на второто. Никой не знае със сигурност колко души са пострадали от Инквизицията. Със сигурност става дума за хиляди човешки съдби. Но за повечето църковни и държавни дейци от епохата е било самоочевидно, че ортодоксалността трябва да се съхрани на всяка цена.