Звездата на Спасението

Петицията за корените и клоните

380 години от внасянето на документа в английския парламент

Коя е най-добрата форма на църковно управление? Дали да има йерархична система от управляващи епископи или всяка местна църква да бъде независима? Или пък църковната политика и линия трябва да се утвърждават от събори или съвещателни органи (синоди)? По тези въпроси в Англия през XVII век се разгарят ожесточени дебати. Така на 11 декември 1640 г. граждани на Лондон внасят в парламента петиция, подкрепена с 15 000 подписа. Тя влиза в историята под името „Петиция за корените и клоните“, тъй като призовава за отмахване на всякаква църковна йерархия, с всичките нейни „зависимости, корени и клони“. В оригиналния си вид е написана от изтъкнатия съдия и политик сър Оливър Синджън, а пред законодателите е представена от двама видни бъдещи дейци на войната между краля и парламента: Хенри Вейн Младши и генерал Оливър Кромуел.

Църковният деец Джеймс Гарфийлд е избран за президент на САЩ

140 години от избирането му

На 4 март 1850 г. един осемнадесетгодишен американски ученик посвещава живота си на Исус Христос. Кръстен в ледените води на река Шагрен от „Учениците на Христа“, той гледа съвсем сериозно на своята нова вяра и веднага започва да говори за нея на други хора. Неговият слънчев характер отваря много възможности за християнско свидетелство. Така проповядването става негово ново поприще, редом с професията му на учител и уменията му на дърводелец. В първата си проповед, която ни е известна (от 1853 г.), младият християнин сравнява кариерата на Наполеон Бонапарт с житейския път на един още по-велик завоевател, Исус Христос. В друга ранна проповед той сравнява материалната и духовната сфери със следните думи: „Хората се поддават на материализма. Къщи, земи и земни блага привличат вниманието им и подобно на мираж ги примамват към смъртта. Християнството, напротив, оставя на смъртта само природното ни тяло, докато сочи на духа едно жилище в небесата, което не е изградено с ръце и е вечно.“

Мери Уеб организира мисии от инвалидната си количка

220 години от основаването на първото женско мисионерско дружество

Мери Уеб е едва на пет години, когато я сполетява беда. Парализирана е от „страшна болест“ (по собствените ѝ думи) и лекарите са сигурни, че няма да оживее. В крайна сметка момичето оцелява, но повече не е способно да движи краката си. От този момент насетне, до края на живота ѝ, ще трябва да я носят на ръце или да се примъква с усилие, седнала на своята инвалидна количка, облицована със зелено сукно. Това обаче няма да ѝ попречи да вдъхнови появата на нови мисионерски сдружения и даде тласък на сътрудничеството между общо 200 новоосновани организации.

Венсан дьо Пол избягва от плен, за да се посвети на бедните

360 години от смъртта му

Малък кораб хвърля котва в Тунис. Мюсюлманските похитители на младия бакалавър по богословие Венсан дьо Пол (Vincent de Paul) го изблъскват на брега. По улиците на града се извива върволица от пленени християни, за показ на местните жители. После неволниците са отведени на кея, за да бъдат продадени на търг като роби.

Корабът „Мейфлауър“ отплава към Нова Англия

400 години от отварянето на една безпрецедентна страница в историята на Америка

На 6 септември 1620 година се отваря нова страница в американската история. След няколко безуспешни опити да отплава от английските брегове, корабът Мейфлауър („Майско цвете“) оставя зад себе си караката от същия тип Спийдуел, вдига котва от пристанището Плимут и се отправя към Новия свят. На борда се намират 102 пътника (73 мъже и 29 жени) и 30 души екипаж. По съвременните стандарти, корабът е бил малко по-голям от яхта за излети. С дължина малко над 27 метра и с ширина 8 метра, той по нищо не приличал на плавателен съд, който ще промени световната история.