Епитетът „генетичен“ днес се радва на голяма популярност. Говорим за генетично наследство, генетично модифицирани храни, генетични заложби или пък за генетични увреждания. Любителите на биологията знаят също, че един бурно развиващ се дял на тази наука се нарича генетика. На този фон може да изглежда чудно, че самото понятие ген е сравнително ново. Появата му води назад към средата на XIX век и насочва вниманието ни към един скромен и посветен на Бога изследовател: монахът Грегор Мендел.

Има немалко хора, които съчетават в себе си различни дарби и таланти. Но изключителна рядкост е цял живот да се подвизаваш едновременно на две трудни професионални поприща. Такава личност е бил Жорж Льометр. За него не можем да кажем, че е учен, който е станал свещеник, нито пък че е свещеник, който е станал учен. Той е бил и двете – при това от ранната си младост. Още като ученик той открива своето двойно призвание и му остава верен до край.

Има житейски ситуации, в които някой се заема с определено дело, просто за да докаже, че може да се справи. Такъв е бил изглежда и случаят с композиторът Джовани Палестрина. В Христа Бог е станал човек и е отдал Своето тяло и кръв за нашето спасение. Това е най-страховитият и поразителен факт в човешката история. Разбира се, той е вдъхновявал и продължава да вдъхновява безбройни произведения на изобразителното и на музикалното изкуство.

Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините били по-скоро от политическо и икономическо естество. Църквата притежавала много имоти, имала силно влияние в кралския двор и се радвала на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращавали от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довели до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г.

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата. И разбира се, великодушно забравяме нашите лични участия в извършването на простъпките, греховете или престъпленията, които съдим. Ние обичаме да съдим всички други, освен себе си.