Лутеранството става официална религия в Дания

Кристиан II, крал на Дания, Норвегия и Швеция1, се отличавал с толкова жесток нрав, че бил свален от трона от собствения си народ през 1523 г. На съвестта му тежели убийствата на датски благородници и на един архиепископ. Бруталното му управление и кървави изстъпления в Швеция довеждат до откъсването на страната. Същевременно той допуснал майката на неговата холандска любовница да управлява кралската хазна. Но колкото и странно да изглежда на пръв поглед, безумията му разчистват пътя на Реформацията в Дания.

След отстраняването на Кристиан II неговият чичо Фредерик е помолен от датските благородници да заеме трона. Тъй като се нуждаел от помощ от католиците, той им обещава да смаже лутеранството. За Католическата църква било от критична важност да се осъдят лутеранските идеи, които навлизали свободно през южната граница със Свещената римска империя2. Водачите на католиците се опасявали, че страната ще последва примера на няколко германски княжества и ще стане протестантска.

От друга страна, селяните се намирали в силна стопанска зависимост от църквата, която притежавала 40 процента от земята. Те ѝ плащали тежки църковни налози, докато нарастващите им духовни потребности оставали неудовлетворени. Нищо чудно, че те слушали с внимание проповедите на пристигащите в страната реформатори.

Новият крал Фредерик I не спазва обещанието си да преследва и унищожава лутераните. На оплакванията на католическите епископи той отвръща: „Кралят управлява живота и собствеността на хората, но не и душите им“. Макар че подпомага събирането на църковните налози и закриля католиците от прояви на насилие, той позволява на реформатори да заемат свободни църковни длъжности. Така Ханс Таусен става първият реформатор, който проповядва свободно в Дания с покровителствено писмо от самия крал.

След смъртта на Фредерик датските католици се вдигат на въстание. Принц Кристиан ги побеждава и е коронясан за крал под името Кристиан III. Католическите епископи са хвърлени в затвора по обвинение в бунт срещу държавата. Новият крал реформира църквата с помощта на лутеранските водачи. Един от тях е Петер (Педер) Паладиус, способен църковен учител, който обяснявал богословските истини така просто и ясно, че и обикновеният народ можел да вникне в тях. Самият Кристиан III проповядвал реформаторските идеи.

Събранието на щатите (парламент с представителство на различните съсловия) официално отстранява католическите епископи. На 30 октомври 1536 г., преди 480 години, нарочен закон преразпределя властта между Църквата и държавата. Дания става първата държава в света, приела лутеранството като официална религия. Кристиан III обещава да назначи нови епископи. На следващата година кралят окончателно прекъсва отношенията с Рим, като възлага на Лутеровия съратник Йохан Бугенхаген (1485–1558) да ръкоположи епископи извън „апостолската приемственост“. Така Петер Паладиус става епископ на Зеландия3 и примас на Датската църква. Същевременно той преподава богословие в Копенхагенския университет, превежда произведения на Лутер и взема участие в първия пълен превод на Библията на датски.

• 1. В рамките на т.нар. Калмарска уния (1397–1523), според която всяка страна запазвала известен суверенитет, но вътрешната и външната политика били поверени на общия монарх.
• 2. Средновековна империя, водеща началото си от Карл Велики и обединяваща княжества и кралства в Централна Европа.
• 3. Най-големият и гъсто населен датски остров, на който се намира и столицата Копенхаген.