Единадесет века от смъртта на св. Климент Охридски

Паметникът на св. Климент в Охрид (Източник: wikimapia.org)

Всички в манастира „Св. Панталеймон“ в Охрид са потънали в скръб. На 27 юли, лето Господне 916-о, трябва да бъде погребан основателят на тяхната обител и Велички епископ Климент. Изминали са едва няколко дена от смъртта му, но неговите сподвижници чувстват дълбоко липсата му и осъзнават, че от света си е отишъл един велик Божий човек.

Делото на св. Климент Охридски е своеобразен венец на епохалната мисия на св. братя Кирил и Методий, апостолите на славянските народи. Той е един от петте им верни ученици, заедно с Наум, Горазд, Ангеларий и Сава1 – всичките „равни на апостолите по своята начетеност и зрялост…“ (според свидетелството на един съвременник). Все пак Климент изпъква в групата, като първия между равни. С пълно основание той е смятан за първия славянски писател. Ерудицията му е била изключителна – изпод перото му излизат над 50 произведения: църковни песнопения, преводи на псалми, нравоучителни съчинения и богослужебни книги. Голяма част от славянската литургия се основава на негови творби. Климент пише жития на своите учители Кирил и Методий, както и на други светии, както и духовна поезия. Превежда и някои книги на Светото Писание.

Оскъдните исторически сведения за произхода на св. Климент сочат, че той е бил българин от Югозападна Македония. Предполага се, че е включен още в ранните мисии на Кирил и Методий сред хазарите и аланите (859–861), а впоследствие е техен сътрудник при мисията им във Великоморавия. През 868 г. е ръкоположен за свещеник в Рим от папа Адриан II. Във Великоморавия Горазд и Климент играят водеща роля в спорове с германския клир и с новия княз и през 885 г. е изгонен от страната заедно с останалите ученици на Солунските братя.

Приет радушно в България от Борис I, Климент се заема с обучението на бъдещи свещеници. Заедно с Наум той полага основите на богословска и книжовна школа в столицата Преслав. Скоро обаче Климент влиза в противоречие с престолонаследника Симеон относно модернизацията на глаголицата. Той се противопоставя на нейна „елинска“ ревизия, като се придържа към азбуката, развита от Кирил и Методий. Мнозина от съветниците на княза подкрепят Климент. Но престолонаследникът, изглежда, се е опасявал от реакцията на Византия, ако България продължава да изгражда своя твърде самобитна култура. Той нарежда на Климент да направи някои промени в глаголицата. Но духовният водач не се съгласява и търпи нападки от прогръцката партия в двореца. Разочарован от упорството му, княз Симеон не назначава Климент за свой съветник и през 886 г. го изпраща в далечния Охрид (в областта Кутмичевица), смятан по това време за затънтен край в българската държава.

Църквата в манастира „Св. Пантелеймон“, където е погребан св. Климент (Източник: bg.wikipedia.org)

Великите хора трудно допускат да ги „извадят напълно от строя“. Така прави и Климент – в Охрид той основава манастира „Св. Пантелеймон“ и открива школа, в която от 893 г. преподава и неговият съратник Наум. Двамата използват преди всичко глаголицата. Привлечени са огромен брой ученици: около 3500, според автора на първото житие на Климент, гръцкия архиепископ на Охрид Теофилакт (XI в.). На практика школата се превръща в първия славянски университет. Много от нейните възпитаници стават свещеници и чрез тях влиянието на знаменитите им учители слага завинаги отпечатък върху всички балкански страни.

Св. Климент е ръкоположен за епископ на Величка епархия2. След смъртта на Наум (910 г.) той моли цар Симеон да бъде освободен от епископските си задължения, но получава отказ. Чувства се все по-изтощен от дългогодишния си труд и от сблъсъците с прогръцката партия. Към края на живота си Климент Охридски престава да работи. Вероятно е изоставил с неохота делата си, когато умира на 17 юли 916 г. Скоро след смъртта му е обявен за светец и се превръща в една от най-почитаните личности в цялата българска история. Огромните му заслуги към образованието са отчетени в следоосвобожденска България, като първият основан университет, Софийският, получава неговото име.

• 1. Петимата се почитат, заедно с двамата им учители, от Българската православна църква като Св. Седмочисленици. За техен ден в църковния календар е определен 27 юли. – Б.р.
• 2. Вероятно обхващала райони от Вардарска Македония, между Битоля и Солун. – Б.р.