Липсващото звено: Търсенията и житейската съдба на Илия Бешков

28 януари, 2020
Дата на събитието

Публична дискусия от поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история.

Участ­ни­ци в дис­ку­си­я­та: Красимир Илиев, Калин Михайлов
Мо­де­ра­тор: То­дор Вел­чев (сдр. ХАРТА)

В четирите части по-долу:

  1. Въведение в темата от Тодор Велчев
  2. Развитието на пластичния почерк на Илия Бешков, изложение от Красимир Илиев
  3. Илия Бешков като човек на словото, изложение от Калин Михайлов
  4. Заключителни думи от Тодор Велчев (незавършено по технически причини)

Анотация

Въпреки немалкия брой изследвания, посветени на творчеството му, Илия Бешков (1901–1958) остава недостатъчно познат и със сигурност недостатъчно оценен. Гениален рисувач, карикатурист с остра чувствителност и проникновение, талантлив музикант, човек на словото – трудно е да се обхване спектърът на дарбите му. Личността му е магнетична за мнозина съвременници. Винаги го следват студенти и приятели, жадни за размишленията му. Той е същински пророк в едно време, в което над България се спуска гъст духовен мрак. И както повечето пророци, остава често самотен и гласът му заглъхва. Цели 60 години след смъртта му е време да го чуем отново.