история на науката

Астрономът Джон Хершел е погребан до Нютон

150 години от смъртта му

Малкият Джон бил тормозен в училище и затова родителите му решили той да премине към домашно обучение. Джон бил единственото дете на великия астроном Уилям Хершел, откривател на планетата Уран и съставител на Каталога на мъглявини и звездни купове в северното небе. Това му дало възможност още в ранна възраст да се запознае с някои от най-известните учени на своето време. Сетне, като младеж, той изпъкнал сред всички останали таланти в математиката и природните науки. Като студент в Кеймбридж той бил неизменно най-добрият на математическите изпити и на 21-годишна възраст станал най-младият в историята член на Кралското дружество. По-късно той основава и става пръв председател на Кралското астрономическо дружество.

Физиката като призвание – в миналото и сега

Една християнска перспектива

Понятието „професия“ има различна етимология в европейските езици, във всички случаи сочеща към християнския му произход. Противно на все още влиятелния мит за войната между наука и религия, датиращ от времето на Просвещението, християнската култура в Европа всъщност е била средата, която прави възможна появата на модерната наука. Християнският светоглед не само е насърчавал експерименталния подход и е подкрепял рационалната познаваемост на света, но е оформил и разбирането за научните начинания като призвание, достойно за доживотно посвещение. Някои очевидни тенденции в постмодерната епоха са повсеместният спад на популярността на природните науки като професия и прагматичният подход към тях като временно занимание без отношение към светогледните въпроси. Дали една „перспектива на призванието“ към природните науки остава все още уместна през XXI век, в епохата на проектно финансиране на научните изследвания?

Майстер Екхарт и неговото богословие

690 години от папската була, с която то е осъдено

Един богослов може да изпадне в доктринални заблуди – дори и да има големи прозрения и заслуги за здравото библейско учение. На 27 март 1329 година (преди почти седем века) в Авиньон папа Йоан XXII осъжда 17 твърдения на наскоро починалия именит доминикански проповедник Майстер Екхарт. Други единадесет тези са обявени за съмнителни или недостатъчно ясно формулирани. Две години по-рано Екхарт e обвинен от църковен съд в Кьолн и отнася своя случай до папата. Ала не доживява да чуе неговото заключение.

От Големия взрив към големите въпроси (част 3)

Светогледни отражения на съвременната космология

За да се спрем на някои светогледни въпроси, които повдига Стандартният космологичен модел, нека уточним какво следва да се разбира под „светогледен въпрос“. Живеем в епоха на размиване на утвърдени граници в човешкото мислене. На практика изчезва границата между сериозно и несериозно – тук съвременните медии изиграха голяма роля, с насмешливия („шоу“) дух, с който се подхожда към почти всички теми. Все по-неясна става границата между науката и шарлатанството, между отговорната журналистика и произвеждането на сензации – достатъчно е да споменем „плоската Земя“ и ежедневните фалшиви новини. Не е чудно, че ни става все по-трудно да различим злободневен от светогледен въпрос: това, което днес ни вълнува, а утре сме го забравили, от онова, което тревожи хората от всички епохи.

От Големия взрив към големите въпроси (част 2)

Физичната теория на Вселената е утвърдена (?)

Въпреки откриването на закона на Хъбъл, мнозина водещи учени продължавали да се отнасят скептично към теорията за разширяващата се Вселена. Издигат се алтернативни хипотези, които трябва да „спасят“ стационарността на всемира. Някои изследователи обаче не се плашат от преобръщането на дотогавашните научни представи, а правят следващи стъпки към развитие на теорията. Един от тях се казва Георгий (Джордж) Гамов. След като успява да се измъкне от Сталинския СССР, през 1934 г. той се установява в САЩ и има забележителна кариера във физиката.

От Големия взрив към големите въпроси (част 1)

Първите стъпки към физична теория на Вселената

От дълбока древност човечеството неизменно си задава големия въпрос Имал ли е светът начало и какво е представлявало то? От няколко поколения насам въпросът получава научен отговор, състоящ се от две думи: „Голям взрив“. Малцина обаче вникват в смисъла на понятието, а още по-малко си правят труда да научат как е била изградена стоящата зад него фундаментална физична теория. От първите си стъпки досега тя е била нападана от противоположни идеологически позиции. В ранните десетилетия на съветския (и българския) комунизъм тя е официално заклеймена като „буржоазна“ и „въвеждаща идеята за създател на света“. От друга страна, немалко фундаменталистично настроени християни съзират в нея „отхвърляне на библейския модел на Сътворението“.

Бащата на естествената история

390 години от раждането на Джон Рей

Джон Рей и неговият приятел Франсиз Уилоуби сключили помежду си удивителен пакт: да се заемат със систематичното описание на всички растения и животни по света! Рей трябвало да се посвети на растенията, а Уилоуби – на животните. Класификацията трябвало да се основава изцяло на наблюдения и не бивало да съдържа митични създания, често включвани от естествоизпитателите в предишни подобни трудове.

Съжалявам, Айнщайн, теорията ти е вярна!

Великите учени рядко са надменни. Макар че силата на разума лесно опиянява и може да ни внуши, че стоим над другите хора и дори над самия Творец. Но от друга страна, навлизането в дълбините на природата отвежда до пределите на разума, разкрива нуждата от особена интуиция, от озарение относно закономерността на самите основания на Вселената. Тогава ученият се пита: „А кой съм аз, че да бъда озарен от такива зашеметяващи проникновения?“ И придобива едно естествено смирение. Такова е било присъщо и на един от бащите на модерната физика, Алберт Айнщайн. Известен е обаче един случай, при който Айнщайн сякаш напълно забравя скромността си.

В търсене на интелигентни причини

Исторически преглед

В древността причини с интелигентен произход са се считали основни за разбирането на природата. Три века след публикуването на Нютоновите “Principia” обаче природата като че ли изглежда изчистена от всякакво интелигентно влияние освен това на човешките същества. Схващането, че интелигентни причини биха могли да играят съществена роля за разбирането на който и да е обект в природата днес изглежда едновременно анахронично и налудничаво. Въпреки това няколко учени със солидно положение в научното общество изказват дръзкото предположение, че самият живот би могъл да има интелигентен произход.

Платонична природа на математическите идеи?

Колко „реални“ са обектите от света на математиката? Според една гледна точка те нямат нищо общо с реалността. Математическите обекти са просто идеи. Те са умозрителни идеализации на математици, най-често мотивирани от видимия ред на някои аспекти от заобикалящия ни свят, но независимо от това те остават умозрителни идеализации. Могат ли математическите обекти да бъдат нещо друго освен произволни построения на човешкия разум? В същото време често се оказва, че тези математически идеи са свързани с необяснима реалност, която значително надхвърля границите на умозрителните анализи на който и да е отделен математик. Излиза, че човешката мисъл се насочва към някаква вечна външна истина – истина, която притежава собствена реалност и пред нас се разкриват само части от нея.