Малкият Джон бил тормозен в училище и затова родителите му решили той да премине към домашно обучение. Джон бил единственото дете на великия астроном Уилям Хершел, откривател на планетата Уран и съставител на Каталога на мъглявини и звездни купове в северното небе. Това му дало възможност още в ранна възраст да се запознае с някои от най-известните учени на своето време. Сетне, като младеж, той изпъкнал сред всички останали таланти в математиката и природните науки. Като студент в Кеймбридж той бил неизменно най-добрият на математическите изпити и на 21-годишна възраст станал най-младият в историята член на Кралското дружество. По-късно той основава и става пръв председател на Кралското астрономическо дружество.

С публикуването на труда си „Произход на видовете“ Чарлз Дарвин отприщва истинска буря от противоречия. Шест месеца по-късно, на 30 юни 1860 година, теорията му е обявена като тема на един от докладите на годишната среща на Британската научна асоциация в Оксфорд. Денят е съботен, общественият интерес е голям и залата е препълнена – се събират близо 1000 души, а няколкостотин не успяват да влязат. Самият Дарвин отсъствал поради болест. На трибуната застават и неколцина представители на църквата, сред които и бъдещият англикански епископ Самюъл Уилбърфорс. Агностикът Томас Хъксли е бил склонен от приятели да присъства на проявата.

Понятието „професия“ има различна етимология в европейските езици, във всички случаи сочеща към християнския му произход. Противно на все още влиятелния мит за войната между наука и религия, датиращ от времето на Просвещението, християнската култура в Европа всъщност е била средата, която прави възможна появата на модерната наука. Християнският светоглед не само е насърчавал експерименталния подход и е подкрепял рационалната познаваемост на света, но е оформил и разбирането за научните начинания като призвание, достойно за доживотно посвещение. Някои очевидни тенденции в постмодерната епоха са повсеместният спад на популярността на природните науки като професия и прагматичният подход към тях като временно занимание без отношение към светогледните въпроси. Дали една „перспектива на призванието“ към природните науки остава все още уместна през XXI век, в епохата на проектно финансиране на научните изследвания?

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

За да се спрем на някои светогледни въпроси, които повдига Стандартният космологичен модел, нека уточним какво следва да се разбира под „светогледен въпрос“. Живеем в епоха на размиване на утвърдени граници в човешкото мислене. На практика изчезва границата между сериозно и несериозно – тук съвременните медии изиграха голяма роля, с насмешливия („шоу“) дух, с който се подхожда към почти всички теми. Все по-неясна става границата между науката и шарлатанството, между отговорната журналистика и произвеждането на сензации – достатъчно е да споменем „плоската Земя“ и ежедневните фалшиви новини. Не е чудно, че ни става все по-трудно да различим злободневен от светогледен въпрос: това, което днес ни вълнува, а утре сме го забравили, от онова, което тревожи хората от всички епохи.

Въпреки откриването на закона на Хъбъл, мнозина водещи учени продължавали да се отнасят скептично към теорията за разширяващата се Вселена. Издигат се алтернативни хипотези, които трябва да „спасят“ стационарността на всемира. Някои изследователи обаче не се плашат от преобръщането на дотогавашните научни представи, а правят следващи стъпки към развитие на теорията. Един от тях се казва Георгий (Джордж) Гамов. След като успява да се измъкне от Сталинския СССР, през 1934 г. той се установява в САЩ и има забележителна кариера във физиката.

От дълбока древност човечеството неизменно си задава големия въпрос Имал ли е светът начало и какво е представлявало то? От няколко поколения насам въпросът получава научен отговор, състоящ се от две думи: „Голям взрив“. Малцина обаче вникват в смисъла на понятието, а още по-малко си правят труда да научат как е била изградена стоящата зад него фундаментална физична теория. От първите си стъпки досега тя е била нападана от противоположни идеологически позиции. В ранните десетилетия на съветския (и българския) комунизъм тя е официално заклеймена като „буржоазна“ и „въвеждаща идеята за създател на света“. От друга страна, немалко фундаменталистично настроени християни съзират в нея „отхвърляне на библейския модел на Сътворението“.