Св. Дух

Статии, пряко свързани с третото лице на Троицата.

Указите на император Теодосий

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.

Исус днес

Под ново управление: Великден и след това - част 4

Исус вчера, Исус утре. А Исус днес? Пропуснахме (умишлено) едно друго съществено явление, което в Новия Завет допълва историята на Исус. Възкресението разкрива Исус като прототипът на новото творение. Възнесението разкрива Исус като владетелят всред новото творение, което помита старото. Второто пришествие разкрива Исус като идещият Цар и Съдия, Който ще преобрази цялото творение. А между Възкресението и Възнесението, от една страна, и Възкресението и Второто пришествие, от друга, Исус праща Светия Дух, собствения Си Дух, в живота на последователите Си, така че Той самият пребъдва осезаемо с и в тях, като ги направлява и води, а преди всичко ги прави способни да свидетелстват за Него като за истинския Цар на света и да превърнат в реалност Неговата суверенна власт.

Отвъд непогрешимостта (част II)

В търсене на един по-холистичен подход

В началото на 20-ти век учението за непогрешимостта убедително доминира консервативните кръгове на евангелското движение. Евангелското богословско общество – влиятелна организация на богослови с различна конфесионална принадлежност – приема като единствено изискване за членство ежегодно съгласие със следното заявление: „Единствено Библията и Библията в нейната цялост е записаното Божие слово и следователно е непогрешима в нейните автографи.“ Друг пример е Чикагската декларация за непогрешимост от 1978 г. подписана от повече от 300 водещи евангелски водачи и учени на събиране в Чикаго, спонсорирано от Международния съвет за непогрешимост на Библията. През следващите години хората, свързани с нея публикуват значителна по своя обем литература, която представлява най-добрата научна защита на учението за непогрешимостта.

Отвъд непогрешимостта (част I)

От Sola scriptura към Sola inerrabilis

Настоящата статия поставя въпроса за възможността в Библията да има грешки, както и различните начини, по които може да се подходи към него. Първата част проследява историческите, философски и богословски предпоставки, свързани с възникването и утвърждаване на учението за непогрешимостта през първата половина на 20-ти век. Втората част излага критическите аргументи станали причина за почти повсеместното му отхвърляне в по-ново време. Статията завършва с някои предложения за това как бихме могли да излезем от настоящото объркване и да развием един по-холистичен подход към Библията и свързаните с него херменевтика и апологетика. Разбира се, те в никакъв случай не представляват цялостна и завършена система. В най-добрия случай, това са насоки, които могат да дадат на читателя нова перспектива, и върху които той би могъл да продължи да мисли по-нататък.