„Векът на бедствията“: такова име си спечелва европейският XIV век сред съвременниците. Постоянните войни и нови вълни на чумата водят до намаляване на населението. В селските райони върлуват разбойници и често има метежи. Папската власт е разделена между Рим и Авиньон, а църквата като цяло е изпълнена с поквара. Папи, кардинали и епископи се ползват с лошо име в обществото и често живеят в открит грях. Но обикновените хора имат нарастващ глад за благочестив живот и копнеж за близост с Бога.

През 1979 година архиепископът на Ел Салвадор Арнулфо Ромеро е номиниран за Нобеловата награда за мир. Двадесет и трима американски конгресмени подкрепят предложението със следните думи: „Като личност, отличаваща се с ненадмината смелост и честност, архиепископ Ромеро не се поддаде на заплахите на властимащите, които се опитваха да го направят послушен“.

Губернаторът на римската провинция Армения Агрикола получава доклад за случай на метеж. Император Лициний е започнал гонения срещу християните и се е разпоредил във всички военни части да се принесат жертви на идолите. Но ето че четиридесет войника от XII легион Fulminata са отказали да изпълнят заповедта. Губернаторът се разпорежда да бъдат арестувани. Четиридесетте са изправени пред него в едно ветровито утро в Севастия. Това са хора, доказали мъжеството си в много битки и лицата им излъчват смелост. Агрикола е решен да ги вразуми.

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.