философия

Християнското изобретяване на човешката личност

Един от най-важните уроци, на които ни учи историята, е непредвиденият развой на събитията. Нещата не се случват по начина, по който очакваме. Вземете например отговора, който нашата цивилизация дава в историята си на най-важния от всички въпроси: „Какво означава да бъдеш човек?“ От епохата на Просвещението насам, много хора в западния свят имат впечатлението, че да се отговори на този въпрос е лесно – трябва само да проведеш емпирично наблюдение на човешкото поведение във времето и пространството и да извлечеш няколко универсални максими въз основа на събраните данни. Разбирането ни е, че можем да разчетем истината за самите нас в свидетелствата на природата по начина, по който четем историята в някоя книга.

Възкресението

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.

Анселм предлага тънко доказателство за съществуването на Бога

910 години от смъртта на Кентърбърийския архиепископ

На 21 април 1109 г. умира Анселм от Кентърбъри. Църквата се лишава от един велик ум, а Англия – от един ревностен обществен деец. Анселм печели славата си на социален рефоматор с опитите си да се сложи край на порочни явления като търговията с роби. Той настоява за редовно провеждане на църковни събори и, докато е архиепископ, често свиква висшия клир около своя престол. Могъщият му интелект кара някои съвременни изследователи да го смятат за един от основателите на средновековната схоластика. Ала може би най-значимият му принос в християнската история е т.нар. „онтологично доказателство за съществуването на Бога“.

От Големия взрив към големите въпроси (част 3)

Светогледни отражения на съвременната космология

За да се спрем на някои светогледни въпроси, които повдига Стандартният космологичен модел, нека уточним какво следва да се разбира под „светогледен въпрос“. Живеем в епоха на размиване на утвърдени граници в човешкото мислене. На практика изчезва границата между сериозно и несериозно – тук съвременните медии изиграха голяма роля, с насмешливия („шоу“) дух, с който се подхожда към почти всички теми. Все по-неясна става границата между науката и шарлатанството, между отговорната журналистика и произвеждането на сензации – достатъчно е да споменем „плоската Земя“ и ежедневните фалшиви новини. Не е чудно, че ни става все по-трудно да различим злободневен от светогледен въпрос: това, което днес ни вълнува, а утре сме го забравили, от онова, което тревожи хората от всички епохи.

Видението на Тома Аквински

Получено от именития богослов на тази дата преди 745 години

Ако някога са ви казвали, че сте глупав, тогава знаете, как се е чувствал студентът Тома от Аквино. Младежът бил пълничък и изглежда, че мисълта му течала доста бавно. Остроумни състуденти в Парижкия университет бързо му измислили подходящ прякор. „Вижте, вижте Тъпия вол!“, надсмивали му се те, съчетавайки глупостта и телесните му особености в картинна обидна квалификация. „Не бързайте,“ казвал им професорът Алберт Велики (1193–1280), „един ден този вол ще отвори уста и мученето му ще огласи целия свят.“ Тези думи се оказали пророчески.

Уилям от Окам бяга от Авиньон

На тази дата преди 690 години

Хвърляйки поглед през рамо, монахът Уилям от Окам въздъхва с облекчение – той вече е извън белокаменните стени на Авиньон. Заедно с двамата си спътници той се е измъкнал в последния момент и се наслаждава на свежия въздух. При неуспех го е очаквала влажна затворническа килия в укрепения папски дворец. Оставала е само крачка до тази печална участ. Защо този голям мислител – един от най-забележителните през цялото Средновековие – се оказва в голяма беда? Просто си е позволил да изкаже твърде свободно разбиранията си.

Пътят

Отрицанието на човека – Част 2

Практическият резултат от едно образование в духа на Зелената книга ще бъде разпадът на обществото, което го възприеме. Но това не опровергава непременно ценностния субективизъм като теория. Възможно е истинното учение да е учение, което веднъж прието, да бъде пагубно за нас. Никой, говорейки в рамките на Тао-то, не би могъл да го отхвърли въз основа на това: „И погубѝ ни на светло!“. Но не се е стигнало дотам. Философията на Гай и Тит съдържа в себе си теоретични затруднения. Колкото и субективно да се отнасят Гай и Тит спрямо някои традиционни ценности, със самото написване на Зелената книга те показват, че трябва да има други ценности, които съвсем не смятат за субективни.