разпятието

Евангелският разказ за кръстната смърт на Исус Христос.

А ние проповядваме разпнатия Христос

Слово за Деня на Реформацията

Денят на Реформацията ни препраща към драматични събития в историята на Църквата и на света, започнали преди почти пет века. За евангелските християни те поставят началото и на тяхната традиция: традицията на протестантството, разбирано най-вече като дейно свидетелство за Христос в обществото. Преди време се спряхме точно на този въпрос: какво означава „протест“ в неподправен християнски смисъл. Протестът на нашите предшественици във вярата не се е състоял в сеене на раздори или вражди в църквата. Протестът на християните води началото си от Петдесетница; той означава да предаваш нещо за тест, за изпитване; в случая, това е съдържанието на нашата вяра.

Защо умря, Господи?

Въпросът на времената през погледа на ев. Йоан

Някои въпроси са лесни, но на други трудно даваме смислен отговор. Сравнително лесен въпрос е „Кой?“ – макар че в днешна България това просто питане се посреща с тягостно мълчание. По-сложен е отговорът на въпроса „Как?“ – особено, когато мислим за бъдещето си и за намирането на мястото си в живота. Но най-трудно се отговаря на въпроса „Защо?“. Този въпрос не гъделичка любопитството, а засяга цялото ни съществуване: „Защо съм такъв? Защо животът е такъв?“ Най-тежко, най-съдбовно звучи въпросът „защо“, когато изпращаме от този свят свой скъп човек: „Защо той трябваше да умре?“ А как звучи той, когато смъртта е покосила не кого да е, а Исус от Назарет?

Страстите Христови

Ще се спрем на един филм, който би трябвало да е особено интересен за вярващите. Защото говори не просто за християнството, а за самия Христос. И то за най-драматичния, най-важния и най-страшния ден от Неговия живот: последния. Когато на върховно изпитание е поставен смисълът на всичко, за което Исус е дошъл на тази земя и заради което Неговите ученици са Го последвали. Денят на титаничен сблъсък между силите на злото в разнообразните им одежди и маски и Сина Божий и Човешки. Възможно ли е всъщност да се предаде с думи, звуци и образи поне частица от тази трагедия на времената, в която творението осъжда своя Създател?

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.

Защо Исус е трябвало да умре? (Част II)

Две юдейски гледни точки

Нека в началото поясня малко съвременния контекст на това изложение. Векове наред много християни изпитвали омраза към евреите. Известно оправдание за нея те намирали в убеждението, че „юдеите са убили Христос“. Ужасяващата история на антисемитизма затруднява обективното изследване на въпроса за юдейското участие в осъждането на Исус. Ако някой дръзне да изрази мнение, че някои юдеи носят някаква отговорност за смъртта на Исус, рискува да бъде обвинен в антисемитизъм. Затова, преди изобщо да започна обсъждането на въпроса за юдейското участие в осъждането на Христос, трябва ясно да заявя три неща…

Защо Исус е трябвало да умре? (Част I)

Римската гледна точка

По време на Великия пост, през Страстната седмица и в навечерието на Възкресение Христово става особено актуален въпросът: „Защо Исус е трябвало да умре?“ Отговорът на този въпрос не е лесен поради няколко причини. Първо, смъртта на Исус е историческо събитие, относно което разполагаме с ограничени исторически източници, например до нас не е достигнал дневникът на Пилат Понтийски или протоколи от заседанието на Синедриона, предшестващо разпъването на Исус. Вярвам обаче, че доказателствата, основаващи се на новозаветните Евангелия и на други древни източници, са достатъчно силни, за да ни позволят да формулираме правдоподобни хипотези относно подбудите на римляните и на юдеите да предадат Исус на разпятие.

Страстната седмица: Разпети петък

Разпети петък – ден на съд. През нощта на Велики четвъртък, Исус е арестуван от юдейските управници с помощта на т.нар. храмова стража, която е била на тяхно разположение, и с предателството на един от най-доверените Му хора. Те не смеят да извършат това публично, защото се страхуват от безредици. Извършват го нощем. Затова им е нужно напътствието на Юда, който да ги заведе при Исус. Сутринта градът ще е поставен пред свършен факт – Исус е арестуван от властите, значи с някакво основание; може би има защо. Поради тази причина, те бързат да издадат присъда.

Страстната седмица: Градината на Мира и Реда и градината на скръбта и угнетението

В дните на Страстната седмица, дни за размисъл и почивка, реших да разгледам градината като два символа. Единият – територия на мир, ред и планирана организация, а вторият – място и пространство на сблъсък, страх и хаос. Историята на човечеството започва от една градина и завършва и започва отново в градина. Започва с избора на Адам, архитипа на всеки човек, в Едемската градина и завършва с избора на Богочовека Христос в Гетсиманската градина, простил и примирил човешката природа с Божията в едно ново естество.

Разпятие и Възкресение в изкуството и музиката

Историкът на изкуството Стюарт Къри и музикантът Керст разглеждат съвместно темата „Великденският разказ в изкуството и музиката от Античността до съвременността“ — едно динамично представление, включващо музика на живо, коментар и мултимедийна презентация.