история

Статии, предаващи историческия контекст по различни въпроси.

Присъства ли Христос в Коледа?

„Весела Коледа“ и посланието на Христовото рождение

Краят на декември е и отново празнуваме Рождество Христово. Но няма как да не забележим – празненствата в България, а и по света, далеч не са посветени на младенеца Исус Христос, роден във Витлеем Юдейски преди повече от 2000 години. Съвременната „весела Коледа“ е твърде различна по смисъл и дух от историческото събитие, залегнало в нейните корени. Този празник е феномен на развитието на (пост)модерната масова култура. На фона на днешния сладникав и умилителен „коледен дух“, евангелските разкази за Рождество Христово и тяхното послание звучат драматично.

Корабът „Мейфлауър“ отплава към Нова Англия

400 години от отварянето на една безпрецедентна страница в историята на Америка

На 6 септември 1620 година се отваря нова страница в американската история. След няколко безуспешни опити да отплава от английските брегове, корабът Мейфлауър („Майско цвете“) оставя зад себе си караката от същия тип Спийдуел, вдига котва от пристанището Плимут и се отправя към Новия свят. На борда се намират 102 пътника (73 мъже и 29 жени) и 30 души екипаж. По съвременните стандарти, корабът е бил малко по-голям от яхта за излети. С дължина малко над 27 метра и с ширина 8 метра, той по нищо не приличал на плавателен съд, който ще промени световната история.

Хуго Гроций, бащата на европейското право

375 години от неговата смърт

Някои хора не могат да оценят значимостта на собствените си дела. Такъв е бил и холандецът Хуго Гроций. На смъртния си одър той оплаква безполезността на всичко, което е извършил. Гроций умира преди 375 години, на 28 август 1645 г., с убеждението, че животът му е бил един провал.

Указите на император Теодосий

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.

Липсващото звено: Разговор за поета Атанас Далчев

Далчев е сред малцината, които не са се омърсили с „никое събитие“ (Александър Геров). До самия му край властта го огорчава и трови живота му, въпреки че когато умира, официалният некролог е подписан и от най-първите в партийната и държавна номенклатура. Далчев не приема идеологията ѝ.

Липсващото звено: Търсенията и житейската съдба на Илия Бешков

Илия Бешков (1901–1958) остава недостатъчно познат и със сигурност недостатъчно оценен. Гениален рисувач, карикатурист с остра чувствителност и проникновение, талантлив музикант, човек на словото – личността му е магнетична за мнозина съвременници. Той е същински пророк в едно време, в което над България се спуска гъст духовен мрак. И както повечето пророци, остава често самотен.

Липсващото звено: Липса на общност и на истинско общуване

Първа публична дискусия от поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история с въведение в темата.

Липсващото звено: Липса на историческа памет и на приемственост в културата

Втората публична дискусия от уводните дискусии към поредицата „Липсващото звено“ – Дискусии за най-новата българска културна история, насочена към липсата на културна приемственост.

Липсващото звено в Българската православна църква – житейски траектории на забравени архиереи

След първите три уводни дискусии за три големи липси в нашата културна история, поредицата се съсредоточава върху житейски истории на водачи от Българската православна църква от периода между 1944 г. и 1989 г.