Църква

Опит за демократична теокрация в Нова Англия

370 години от откриването на Синода в Кеймбридж, Нова Англия

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

Четвъртият латерански събор

Пет църковни събора са били проведени в базиликата „Св. Йоан в Латеран“ в Рим, официалното седалище на папата. От тях с най-голямо значение за историята на християнството е четвъртият, свикан от папа Инокентий III през XIII век. Папата обявява провеждането на събора две години и половина предварително, на 19 април 1213 г. Обявените цели са високи: „да се изкоренят пороците, да се поправят недъзите и да се възстанови моралът, да се премахнат ересите и да се укрепи вярата, да се изгладят разногласията и да се установи мир, да се отстрани потисничеството и да се поощри свободата, да бъдат подтикнати князете и християнският народ да се притекат на помощ и в подкрепа на Светата земя…“

Скъпата благодат

Скъпата благодат е съкровището, скрито в нива, заради което човекът отива и на драго сърце продава всичко, което има… Тя е призивът на Исус Христос, по който ученикът оставя рибарските си мрежи и тръгва след Него… Такава благодат е скъпа, защото ни призовава да следваме, а е благодат, защото ни призовава да следваме Исус Христос. Тя е скъпа, защото струва на човека живота му, а е благодат, защото така му дава истинския живот; скъпа е, защото осъжда греха, а е благодат, защото оправдава грешника. Най-вече, тя е скъпа, защото е струвала на Бога живота на Сина Му – „с цена сте били купени“ – а това, което е струвало толкова много на Бога, не може да бъде евтино за нас.

Граждани на Божието царство и на Република България

Въпросът за разделението между държава и църква изглежда отдавна решен в демократичните общества: гражданската държава не се подчинява на религиозни авторитети и същевременно не се намесва в живота на религиозните общности. Принципът изглежда приемлив и за двете страни, но дали трябва да се тълкува в смисъл на безучастност и незаинтересованост на вярващите от държавните и обществените дела?

Петдесетница: празник на раждането, единството и „протеста“ на Христовата църква

В гражданските протести от лятото на 2013 година се прояви копнежът по раждането на нещо ново, желанието за единение между отговорните и просветени хора, решимостта да се заяви на висок глас пред властниците едно друго виждане за бъдещето на страната. Празникът на Петдесетница изразява и въплъщава в себе си тъкмо тези неща: раждането на нещо ново и невиждано преди, единението между просветени хора и „протеста“ (свидетелството) пред лицето на едно общество в дълбока криза. Убеден съм, че посланието на Петдесетница трябва винаги да бъде преосмисляно от християните и трябва да бъде чуто от целия наш народ днес.

Мария между две традиции

За православни и протестанти въпросът за Дева Мария стои върху обща основа. Православните християни, наблягайки на неразривната връзка между Дева Мария и нейния Син, полагат всички усилия да издигнат Мария именно заради Христос. Протестантите, чието движение възниква в един специфичен исторически и богословски контекст, запазват своето уважение към Богородица, но – притеснени от възможността Мария да бъде издигната наравно с Христос – поставят много специфичен мариологичен акцент, ясно разграничаващ творението от Твореца. Поради тази причина комуникацията между двете страни често е затруднена. Дори когато мислят еднакво, те изразяват това по толкова различен начин, че казаното обикновено не се разбира от другата страна, а нерядко ѝ звучи почти богохулно.

За Halloween, за смисъла на празниците изобщо и за нуждата ни от тях

Разговор в редакцията на harta-bg.info

През последните години българското битие започна да се обогатява с нови празници. Всъщност, дали става въпрос за обогатяване все още е рано да се каже, но популярността на тези празници видимо нараства. Един от тях е Halloween, на който тази година беше отделено по-голямо медийно внимание. Вероятно това провокира и първата по рода си официална реакция от страна на БПЦ: обръщение на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, което нашето списание публикува. В самата християнска общност, особено сред протестантите, потекоха разгорещени дискусии „против“ или „за“ празника. Вж. например текста на Андрей Неделчев, където се прави и подробен преглед на историята на Halloween. Това ни подбуди към малка импровизирана дискусия в нашата (виртуална) редакция, която предоставяме на вниманието на читателите.

Про-тестът като тласък към реформация на Църквата и обществото

Думите „протест“ и „реформа“ станаха сякаш основни черти от портрета на нашето историческо време. В днешна България те са сигнални понятия, които мигом те препращат към политическите сблъсъци или към улични прояви. Това ги натоварва с отрицателен смисъл. Протестът започва да се възприема като израз на нездрави емоции и желания, а реформите често се използват като нарицателно за необмислени промени, разрушаващи съществуващия ред. Иначе казано, „протест“ и „реформа“ днес се числят към разрушителните стихии на злободневието. Кой би ги поставил редом с вярата, стремежа към нравствена чистота, свободата на съвестта? Преди почти пет века, на 31 октомври 1517 г. германският монах Мартин Лутер дава началото на процес, чрез който реформата трябва да освободи християнската вяра тъкмо от стихиите на злободневието.

Поздрав за най-българския празник

Ако ви попитат кой празник е „най-българският“, какво ще отговорите? Денят на подписването на Сан-Стефанския договор? Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия или пък денят на Обявяването на независимостта? Тези дати безспорно отбелязват ключови събития от историята на нашия народ. И все пак „най-българска“ би била датата, свързана с неговото зараждане. Имам предвид не неговото заселване по нашите земи, а оформянето му като осъзната общност от хора, споени от нещо повече от материалните си интереси и от грижата за своето оцеляване.