Църква

Смъртта на „апостола на славяните“

1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил

През този месец отбелязваме една ключова дата в българската християнска история. Навършват се 1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил. Когато умира на 14 февруари 869 година, той оставя след себе си огромно духовно и културно наследство – малко хора в летописа на човечеството могат да се похвалят с такова. Духовното влияние на св. Кирил, както и това на брат му Методий, отеква и до наши дни. Съвсем заслужено двамата са наречени „апостоли на славяните“.

Протестантите, католиците и новото евангелизиране на Европа (част 2)

В дискусията за ново евангелизиране на Европа трябва да имаме предвид нейната култура, отчасти произлязла от християнския светоглед, но възприемаща своята секуларизация като плод на съперничеството между протестанти и католици. В този контекст трябва да поставим и въпроса за отношенията между двете общности. Конкуренцията на исляма и на секуларизма прави различията между протестанти и католици да изглеждат не толкова страшни и повишава стойността на съвместната работа. Разбира се, това не означава евангелските християни да пренебрегват богословските различия с онези, които се определят като католици. Но означава да бъдем по-усърдни в изграждането на мостове помежду ни.

Големият сблъсък с несторианството

1590 години от ръкополагането на Несторий за архиепископ на Константинопол

На 10 април 428 г., преди 1590 години, за архиепископ на Константинопол е ръкоположен Несторий. По произход той бил от Германикия, провинция Сирия, а негов учител във вярата бил знаменитият библейски екзегет Теодор Мопсуестийски. Като свещеник и монах в един манастир недалеч от имперската столица, Несторий бил спечелил признание като даровит проповедник. Издигането му до влиятелния църковен сан ще доведе обаче до дълбоки сътресения в Църквата. Бидейки твърд противник на арианската ерес, Несторий ще изпадне в противоположна заблуда.

Сблъсъкът с монофизитите и ролята на папите в Рим

1550 години от встъпването в длъжност на папа Симплиций

Преди 1550 години, на 2 март 468 година, епископ на Рим става Симплиций. Към този момент навярно му се е струвало, че най-много тревоги ще му донесе разпадът на Западната Римска империя. Вече тринадесет години тя се управлява от марионетни императори, зависещи от могъщи варварски вождове. Вандали, вестготи и франки отхвърлят върховната власт на Рим и укрепват своята собствена. През 476 г. Одоакър, войник от тевтонски произход, ще бъде обявен за крал на Италия и вече само формално ще признава върховенството на императора в Константинопол. Но независимо от тези злополучни развития, големите главоболия за папа Симплиций ще дойдат от Изток.

Руските болшевики обявяват война на Православната църква

Репресиите започват точно преди 100 години

От 1721 г. насетне, при царуването на Петър Велики, Руската православна църква се управлявала от Св. Синод, утвърждаван от императора. Управлението на последния руски монарх Николай II, попаднал под влиянието на „светия дявол“, монаха Распутин, имало особено опустошителни последствия: дълбока икономическа криза, много човешки жертви и провал в Първата световна война. Руският народ въстава решително и царят е принуден да абдикира. Православните йерарси приветстват Февруарската революция от 1917 година, а Временното правителство на Керенски обявява свобода на вероизповеданията.

Кога се е родило конгрешанството?

450 години от арестуването на някои сепаратистки водачи в Лондон

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения – вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни, всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship), с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.

Исус днес

Под ново управление: Великден и след това - част 4

Исус вчера, Исус утре. А Исус днес? Пропуснахме (умишлено) едно друго съществено явление, което в Новия Завет допълва историята на Исус. Възкресението разкрива Исус като прототипът на новото творение. Възнесението разкрива Исус като владетелят всред новото творение, което помита старото. Второто пришествие разкрива Исус като идещият Цар и Съдия, Който ще преобрази цялото творение. А между Възкресението и Възнесението, от една страна, и Възкресението и Второто пришествие, от друга, Исус праща Светия Дух, собствения Си Дух, в живота на последователите Си, така че Той самият пребъдва осезаемо с и в тях, като ги направлява и води, а преди всичко ги прави способни да свидетелстват за Него като за истинския Цар на света и да превърнат в реалност Неговата суверенна власт.

Православна и протестантска христология - възможности за диалог (дискусия в СУ)

Живеем в обстановка на засилваща се хибридна война срещу Европа, европейските ценности и европейското духовно наследство. Все по-явни стават опитите да се инструментализира християнството и, в частност православието, за отявлено политически цели. Невежеството или недостатъчната осведоменост относно другите изповедания са благодатна почва за това. Сдружение ХАРТА подкрепя инициативата „Християни против религиозния екстремизъм“ в усилията да се противостои на такива тенденции.

Учението на Пелагий е осъдено като ерес

16 века от писмата на папа Инокентий I относно Пелагий

Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. Идеите на британския монах Пелагий означавали, че Христовата смърт на кръста служи по-скоро като морален пример, отколкото като изкупление, способно да преобрази естеството ни отвътре чрез божествена сила. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.