емиграция

Папа Франциск в България: „Не се бойте да бъдете светци“

За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково. Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват.

Младост и зрялост

Народите са като хората – имат си младини, зряла възраст и период на остаряване (не задължително в демографски смисъл). За българския изследванията сочат, че „се топи“ и „застарява“. А кога са били времената на неговата зрялост? И можем ли да преценим дали той изобщо е преминал през този стадий? Защото, ако продължим аналогията с живота на отделния човек, това съвсем не е задължително. Има хора, които са проявявали завидна зрялост и мъдрост още като голобради юноши, но има и побелели глави, които по акъл са още някъде в ранния пубертет.

Нормална страна?

Тази пролет медиите бяха отразили едно обществено проучване на Института за икономически изследвания към БАН — все със заглавия, които в общи линии гласяха, че българите, които желаят да напуснат страната завинаги, са се увеличили повече от три пъти през последните четири години. Първоначално от изнесените данни е трудно да се разбере за какво точно става въпрос, но малко аритметика помага.