ценности

Рождествена настройка

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Безгръди хора

Отрицанието на човека – Част 1

Съмнявам се дали обръщаме нужното внимание на важността на учебниците в училище. Ето защо като изходна точка за тези лекции избрах една малка книжка по английски език, предназначена „за момчета и момичета от гимназиалния курс“. Не мисля, че авторите на тази книжка (те са двама) са желали да навредят някому, и аз съм им признателен, както и на техния издател, че ми изпратиха безплатно копие. Същевременно не мога да кажа за тях нищо хубаво. Ето в какво затруднение се намирам. Не искам да приковавам на позорния стълб двама скромни практикуващи учители, които са направили най-доброто, на което са били способни. Но не мога и да остана безмълвен относно това, което по мое мнение представлява една действителна тенденция в техния труд.

За ролята на религиозната етика и морал

Доклад на Конференцията на религиозните общности, Вършец, 2012 г.

Ако приемаме етиката за отражение на строги и неизменни нравствени закони в личния живот на човека, на „категоричен императив“ (по Кант), тя няма нужда от специален епитет. Приемем ли необходимостта от допълнителна квалификация на етиката, това може да ни отведе до идеята, че съществуват паралелни и дори противоположни нравствени кодекси, които човек може да си избира и използва като своя платформа или идентичност. За мое съжаление, тази идея започва все повече да набира популярност и дори да се облича с политическа власт. По-нататък в изложението си ще ви предложа критичен поглед към нея, допълнен от предупреждение за нейните пагубни последствия – както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

Споделено след дискусията „Свободата, за която (не) си струва да умреш“

На 24 февруари 2015 г. сдружение „ХАРТА“ проведе в Асеновград дискусия „Свободата, за която (не) си струва да умреш“ с участието двама свои членове, адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Събитието предизвика интерес в местната общественост и много въпроси в залата. Предлагаме ви отзиви за дискусията от първо лице – през погледа на Наталия Христова.

Свободата, за която (не) си струва да умреш – дискусия

Публична дискусия, организирана от сдружение ХАРТА с участието на адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Дискусията се състоя в градската библиотека на Асеновград на 24 февруари, 2015 г.

За Halloween, за смисъла на празниците изобщо и за нуждата ни от тях

Разговор в редакцията на harta-bg.info

През последните години българското битие започна да се обогатява с нови празници. Всъщност, дали става въпрос за обогатяване все още е рано да се каже, но популярността на тези празници видимо нараства. Един от тях е Halloween, на който тази година беше отделено по-голямо медийно внимание. Вероятно това провокира и първата по рода си официална реакция от страна на БПЦ: обръщение на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, което нашето списание публикува. В самата християнска общност, особено сред протестантите, потекоха разгорещени дискусии „против“ или „за“ празника. Вж. например текста на Андрей Неделчев, където се прави и подробен преглед на историята на Halloween. Това ни подбуди към малка импровизирана дискусия в нашата (виртуална) редакция, която предоставяме на вниманието на читателите.

Анонимните герои

Анонимните герои. Онези, които идват, потушават пламъците, спасяват хората, онези, които реализират метафоричните думи „да влезеш в огъня за някого“, и си тръгват. Непознати никому, незнайни, идват бързо, притичват се на помощ и си тръгват и остават все така анонимни за онези, на които са помогнали. Не очакват благодарност, защото разбират, че срещат гражданите в трудни за тях моменти. Огънят е нещо страшно, всепоглъщащ е. Да се сблъскаш с тази стихия е потресаващо, паникьосващо. Огънят унищожава имущество, вещи, ценности; унищожава не само предмети, но и много от нематериалното, което е свързано с тях; унищожава спомени, време – минало, настояще и бъдеще. Да изгориш означава да приключиш, да затвориш. Но огънят в настоящия текст отвори страница, която не искам да прелиствам.