модернизъм

„Баухаус“ не е Bauhaus

Един век от един повратен момент в културата

„Баухаус“ не е строителният магазин Bauhaus, а името на авангардно училище за дизайн. То слага началото на модерния дизайн през XX век и коренно променя възприятието ни за изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата. Когато говорим за стила Баухаус, за яснота можем да го свържем с матрица от три цвята (червен, жълт и син), три геометрични форми (квадрат, кръг и триъгълник), три града (Ваймар, Десау и Берлин) и три основни изкуства (живопис, дизайн и архитектура). Но влиянието на този стил е твърде многообразно – той се превръща в мощен генератор на идеи по целия свят и преобръща из основи унаследени културни представи. На практика целият ни съвременен начин на живот е свързан с наследството и модернистичните идеи на Баухаус.

Разноликият Франсис Шефър

Докато тази седмица четях чудесната биография на Франсис Шефър от Бари Ханкинс си припомних много неща, които мислех за напълно забравени. Видях себе си отново как преди 20 години, като новоповярвал християнин, с въодушевление чета знаменитата трилогия: „Богът, който е“, „Бягство от разума“ и „Той е там и не мълчи“ – с благодарност към издателство „Нов човек“ и с чувство за дълг, който едва ли някога ще мога да изплатя. Ясно си спомням и един разговор с мой познат, който каза, че ако му се случи да говори за християнството с човек, интересуващ се от изкуство, смята за най-удачно да му даде да чете Шефър. По-късно (1997 г.) на български език се появи и „Истинската духовност“, която смятам за една от най-добрите му книги.

Франсис Шефър, един голям християнски апологет

35 години от неговата смърт

„Не искам да имам син свещенослужител и затова не искам да отиваш там.“ Тези думи чул зад гърба си 19-годишният Франсис Шефър, когато напускал своя дом, за да учи в семинария. Сърцето му било раздвоено. От една страна, той чувствал повик да се покори на баща си. От друга страна, като новоповярвал в Христос бил сигурен, че Бог иска да го подготви да говори на други за Исус. Франсис помолил баща си да му даде още няколко минути, за да реши. Слязъл в мазето и се помолил усърдно. С подновена увереност, че решението му е правилно, той се върнал и заявил, че трябва да тръгва. Разгневен, неговият баща тръшнал вратата зад гърба му. Но все пак подвикнал след него, че ще плати разходите за първата учебна година.

Фундаментализъм

Хрис­ти­ян­с­ки­ят фун­да­мен­та­ли­зъм е бо­гос­лов­с­ко идей­но дви­же­ние, въз­ник­на­ло в САЩ в края на XIX и на­ча­ло­то на XX век ка­то ре­ак­ция на на­би­ра­що­то си­ла и по­пу­ляр­ност по съ­що­то вре­ме ли­бе­рал­но бо­го­с­ло­вие. За да се про­ти­во­пос­та­вят на опас­ност­та хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ние да бъ­де бе­зо­глед­но ре­ла­ти­ви­зи­ра­но и обез­ли­че­но от но­ви­те тен­ден­ции, ня­кои бо­гос­ло­ви от кон­сер­ва­тив­ния ла­гер се обе­ди­ня­ват в ут­вър­ж­да­ва­не­то на пет ос­но­во­по­ла­га­щи (фун­да­мен­тал­ни), спо­ред тях, за хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра уче­ния: не­по­гре­ши­мост­та на Биб­ли­я­та, не­по­роч­но­то за­ча­тие, за­мес­ти­тел­но­то из­куп­ле­ние, телес­но­то въз­кре­се­ние на Исус и ав­тен­тич­ност­та на из­вър­ше­ни­те от Не­го чу­де­са. По та­зи при­чи­на те би­ват на­ре­че­ни фун­да­мен­та­лис­ти.

Възкресението

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.

Третият кръг

Преди да разберем в пълнота спасението от причината за страданието, трябва да разгледаме по-задълбочено третия кръг. Нека задълбочим още малко изследването си върху обективността и субективността, понеже те са добре познати идеи от ежедневната действителност. От векове хората са спорели кое от двете е по-истинно. В хода на европейската история учените (особено тези от Просвещението) са вярвали в обективната истина, а хората на изкуството са вярвали в субективната истина. Днес модернистите вярват в обективната истина, а постмодернистите по-скоро гравитират около субективната истина. Но както вече загатнах, обективното и субективното не могат да бъдат отделени едно от друго.

Темата „Рождество“: Няколко художествени прочита от миналото до днес

Какво е значението на Рождество Христово за модерното, все по-секуларизирано общество и има ли директно отражение в изкуството?

Като гледа картини, стенописи или икони от миналите столетия, човек може да стигне до убеждението, че само църковното изкуство или майсторите от по-далечното минало са обръщали сериозно внимание на библейския разказ за рождението на Исус Христос и са го пресъздавали творчески. В тази статия ще разгледам няколко произведения на модерното и съвременното изкуство от различни епохи, които използват или се опират на темата „Рождество“ по различни идейни причини.

Великден като продукт и начин на употреба

Лекция и дискусия

Настоящият материал е концептуалната основа за дискусията със Стюарт Къри ораганизирана от сдружение ХАРТА в галерия „Мургаш“, 2008 г. С тази дискусия се надяваме да изследваме начините, по които съвременното изкуство отразява и влияе на смисъла на Великден. Използвам термина „съвременно изкуство“ със значението на това, което можем да наречем модерно изкуство, т.е. изкуството на ХХ век и досега, което не се вписва в категории като „традиционно“, „академично“ или „класическо“. С други думи, изкуство, което по никакъв начин не е конвенционално и поради този свой неконвенционален подход може да се определи като провокационно.

Хуманизъм, наука, религия: тяхната взаимовръзка в съвременното общество

На 25, 26 и 27 ноември 2011 г. в гр. Вършец се проведе конференция, организирана от Националния съвет на религиозните общности в България с подкрепата на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Съветът е създаден по образец на аналогична организация в ЕС, която се нарича „Религиите за мир“ и има за цел опазването на мира в Европа и света. Може би затова предварително зададената от организаторите тема беше: „Хуманизъм-наука-религия в полза на обществото“.

Мечтите на модерните хора

В един предходен постинг разсъждавах за това как в стремежа си да бъдем обективни и еднозначно разбрани от всички, се опитваме да възприемем един обективен начин на мислене. Но това, което обикновено се случва е, че прибягваме към една механистична представа за света и ограничаваме въпросите, които имаме правото да задаваме до такива, които се отнасят до механизми и процеси. В науката това може би е добър похват, но прилагането му във всяка друга област според мен е просто един ненужен интелектуален аскетизъм — доброволен отказ да виждаме света в неговата цялост. И все пак, такъв един механистичен светоглед като че ли запазва някаква привлекателност. Откъде идва тя?