Византия

Георги Схоларий и провалът на унията между Източната и Западната църква

На 23 юни 1444 година умира Марк Ефески, впоследствие канонизиран от Православната църква като светец. Той е бил загрижен само за едно: съхраняването на православието. В предишните години, императорският двор в Константинопол е положил всички усилия да спечели Запада за помощ срещу османските турци. За целта е била необходима уния с Рим. Единственият православен епископ, присъстващ на Фераро-Флорентинския събор (1438–1439) и отказал да подпише документа за уния, е Марк Ефески. Но както се оказва, макар и „самотна птица“, той е представлявал в по-голяма степен духа на средния православен християнин, отколкото всички други епископи и политически водачи, взети заедно. Съответно миряните и нисшето духовенство се обединяват около Марк Ефески като изразител на тяхната вяра. Постигнатата уния никога не влиза в сила.

Евсевий, първият историк на Църквата

1680 години от смъртта на първия християнски историк

Представете си, че сте оцелял член на организация, която съществува от три века, но е била поставена извън закона. От вас се иска да напишете история на своите съмишленици. Само че вашите хора са в нелегалност. Държавната власт е искала да ги унищожи. Мнозина от водачите им са арестувани и убити, много техни книги и писма са изгорени. Вашата група не е оставила никакви паметници на културата, нито пък следи в обществените обичаи – имате твърде малко данни, от каквито се нуждае един историк, за да възстанови картината на случилото се. И сякаш за да стане задачата ви още по-трудна, вашите хора са пръснати по почти целия познат свят. Възможно ли е изобщо да се съшие историята им в едно цяло?

Смъртта на „апостола на славяните“

1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил

През този месец отбелязваме една ключова дата в българската християнска история. Навършват се 1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил. Когато умира на 14 февруари 869 година, той оставя след себе си огромно духовно и културно наследство – малко хора в летописа на човечеството могат да се похвалят с такова. Духовното влияние на св. Кирил, както и това на брат му Методий, отеква и до наши дни. Съвсем заслужено двамата са наречени „апостоли на славяните“.

Теофилакт е изпратен „на заточение“ в Охрид

930 години от речта на византийския духовник пред императора

Случвало ли ви се е да направите прекалено добро впечатление на някоя важна личност? Нещо подобно преобръща живота на византийския духовник Теофилакт. Преди 930 години, на 6 януари 1088 г., той произнася вдъхновена реч пред император Алексей I Комнин, изпълнена с хвалби към василевса и майка му Ана Даласена. Той приветства военните успехи на Балканите: оттеглянето на норманите от адриатическото крайбрежие и потушаването на бунтовете в Тракия, вдигнати от еретици (богомили и павликяни). „Императорът е добър дипломат и истински служител на Църквата“, заявява Теофилакт. Но речта му имала нежелани последици.

Св. Йоан Златоуст пътува към своята смърт

1610 години от смъртта на знаменития проповедник

Поради смелите си речи срещу греховете на имперската столица патриархът на Константинопол Йоан е заточен в далечните планини Таурус, провинция Малка Армения (североизточна Мала Азия). Мнозина знатни хора, представители на тогавашния елит, са засегнати от проповедите му, разобличаващи срамните им дела и разпуснат живот. Една от тях е самата императрица Евдоксия. Тя подбужда изпращането на знаменития проповедник в изгнание.

Еортология, богословски смисъл и иконография на празника Рождество Христово

Църковните празници водят началото си от апостолско време. Първите християнски празници са установени по аналогия с юдейските, но тяхното вътрешно съдържание е изпълнено с духа на християнската свобода. По такъв начин Църквата ги установява и разкрива техния богословски смисъл и съдържание. Така тези празници са не само възпоменаване и прослава на отделни събития, но и израз на догматите на вярата. Истината на вярата, изразена чрез догматите, може да бъде жива и осмислена само ако се изживява непрестанно в земния живот. Като казваме, че християнските празници водят началото си от апостолско време, можем да го направим с уговорката, че един от най-важните за съвременния християнски свят – Рождество Христово – прави изключение.