книги

Разноликият Франсис Шефър

Докато тази седмица четях чудесната биография на Франсис Шефър от Бари Ханкинс си припомних много неща, които мислех за напълно забравени. Видях себе си отново как преди 20 години, като новоповярвал християнин, с въодушевление чета знаменитата трилогия: „Богът, който е“, „Бягство от разума“ и „Той е там и не мълчи“ – с благодарност към издателство „Нов човек“ и с чувство за дълг, който едва ли някога ще мога да изплатя. Ясно си спомням и един разговор с мой познат, който каза, че ако му се случи да говори за християнството с човек, интересуващ се от изкуство, смята за най-удачно да му даде да чете Шефър. По-късно (1997 г.) на български език се появи и „Истинската духовност“, която смятам за една от най-добрите му книги.

Претенциозно за лъжите

Богословските претенции на един автор на бестселъри

Човек трябва да внимава с претенциозните заглавия – и в качеството си на читател, и като автор. Добрият автор ги избягва по начало. Най-вече защото звучат изкуствено. А и защото могат да надхвърлят неговите творчески способности. Или най-малкото, за да не подведат читателя относно съдържанието на книгата, още преди да я е прочел. Опитният читател съзнава тази опасност. И застава нащрек, когато види заглавие като „Лъжите за Бог, в които вярваме“. То веднага ни казва, че авторът знае твърде много за Бога. Несъмнено издава претенции за духовен опит и проникновение, позволяващи му да различи лъжите, които християните приемат безкритично, та дори и вярват в тях.

Паламика

Представяне на книга за св. Григорий Палама

На 11 юли тази година издателство „Омофор“ и „Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство“ представиха книгата на проф. Георгиос Мандзаридис, „Паламика“. Събитието се проведе в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Участници в представянето бяха преводачът на книгата доц. д-р Светослав Риболов, нейният редактор доц. д-р Мариян Стоядинов, проф. дфн Калин Янакиев и проф. д-р Иван Христов. В „Паламика“ са засегнати основни теми от богомислието на св. Григорий Палама като дискурса за нетварните божествени енергии, отношението между понятията „Бог“ и „история“, православната духовност и богословие, подражанието на Христа и обожението на човека.

Третият кръг

Преди да разберем в пълнота спасението от причината за страданието, трябва да разгледаме по-задълбочено третия кръг. Нека задълбочим още малко изследването си върху обективността и субективността, понеже те са добре познати идеи от ежедневната действителност. От векове хората са спорели кое от двете е по-истинно. В хода на европейската история учените (особено тези от Просвещението) са вярвали в обективната истина, а хората на изкуството са вярвали в субективната истина. Днес модернистите вярват в обективната истина, а постмодернистите по-скоро гравитират около субективната истина. Но както вече загатнах, обективното и субективното не могат да бъдат отделени едно от друго.

Вяра - 1: Какво е вяра?

Джон Ленъкс е един от съвременните християнски апологети, които в последно време активно се ангажират в публични дебати с позицията на т. нар. „нови атеисти“. Като казвам „апологет“ нямам предвид богослов. Той е професор по математика в Оксфорд. Но аргументите на хора като Ричард Доукинс или Кристофър Хитчинс против християнството (и други религии), не изискват поправки на някакво изтънчено богословско равнище, а по-скоро постоянно напомняне, че проектирайки християнската вяра върху ограниченото светогледно пространство, което техният атеизъм позволява, те пропускат принципни неща в дебата.

Рецензия на книгата на Барт Ърман „Да предаваш словата на Иисус“

Книгата “Misquoting Jesus” на американския специалист по Нов Завет, Барт Ърман излиза през 2005 г. в САЩ. В превод на български тя е издадена от ИК „Изток – Запад“ през 2007 г. под заглавието „Да предаваш словата на Иисус“. Много бързо тя се превръща в бестселър в световен мащаб и скандализира евангелската общност с тезата си, че внимателното проучване на ръкописната традиция на Новия Завет не оставя място за вярата в божественото му вдъхновение. Представяме ви друга позиция в този дебат чрез рецензия на книгата, направена от друг световно признат специалист в областта, Питър Уилямс, директор на Ценъра за библейски изследвания „Тиндейл Хаус“ в Кеймбридж.

Данните относно документите на Новия завет

Интервю с Брус Мецгър, Ph.D

Когато държа Библията в ръце, аз всъщност държа преписи на древни исторически документи. Оригиналните биографии на Исус – Матей, Марк, Лука и Йоан – и всички други книги на Стария и Новия Завет отдавна са станали на прах. Така че как мога да съм сигурен, че съвременните версии – краен продукт на безброй преписи през вековете, имат някаква прилика с това, което авторите отначало са написали? Откъде мога да узная дали тези четири биографии предават цялата истина? Как бих могъл да съм уверен, че църковната политика не е потъпкала биографии на Исус, които са били също така точни като четирите, включени в Новия завет, и които биха хвърлили важна нова светлина върху делата на предизвикалия толкова дискусии дърводелец от Назарет? Два въпроса – дали биографиите на Исус са достигнали до нас непокътнати и дали други също толкова точни биографии, които може да са били отхвърлени от Църквата – заслужаваха внимателно разглеждане. Отлетях до Нюарк и наех кола до Принстън, за да посетя д‑р Мецгър.

Професорите и праисторическият човек

Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При всички изобретения с практическо приложение и при повечето открития в естествознанието тя винаги може да подкрепи доказателствения материал с експеримент, Но тя не може експериментално да получи човек или да установи по наблюдения какво са правили първите хора. Дори да експериментира само с пръчки и парчета ламарина в двора си, изобретателят може стъпка по стъпка да напредне в конструирането на самолет. Но не може да наблюдава в двора си еволюцията на „липсващото звено“.

Свидетелството на липсващото тяло

Разговор с Уилям Лейн Крейг

От време на време в долнопробната литература и в действителността се случва да изчезнат тела, но рядко попадате на празен гроб. За разлика от случая с Хелън Брах, проблемът с Исус не е, че никой не го е виждал, а че са го виждали жив, видели са го мъртъв и пак са го видели – жив. Ако вярваме на евангелските разкази, не става въпрос за липсващо тяло. Става въпрос за това, че Исус е още жив, дори и днес, след като пред очите на хората умира от ужасите на разпятието, описани така нагледно в предишната глава. Когато отлетях за Атланта, за да интервюирам Бил Крейг за тази книга, нямах търпение да видя как той ще отговори на предизвикателствата относно празния гроб на Исус.