мисия

Християните в Индия и съборът в Диампер

420 години от свикването на събора

Проникването на християнството в Индия е било обвито в легенди и в тайнствена тъма в продължение на векове. Едно е сигурно: Евангелието достига индийска земя още във времената на ранната Църква. Когато в края на XV век португалецът Вашку да Гама открива морския път към Индия, в страната идват много европейци. Те заварват съществуващи църкви с хиляди вярващи. Християните са се превърнали в отделна каста в индийското общество. Църковната доктрина обаче била силно повлияна от несторианството. Португалците изпращат мисионери в Индия. Ордените на францисканците, доминиканците и йезуитите развиват дейност на място и полагат усилия да обърнат повече хора към Христа. В повечето случаи те жънат успех единствено сред париите и други нисши касти.

Смъртта на „апостола на славяните“

1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил

През този месец отбелязваме една ключова дата в българската християнска история. Навършват се 1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил. Когато умира на 14 февруари 869 година, той оставя след себе си огромно духовно и културно наследство – малко хора в летописа на човечеството могат да се похвалят с такова. Духовното влияние на св. Кирил, както и това на брат му Методий, отеква и до наши дни. Съвсем заслужено двамата са наречени „апостоли на славяните“.

Св. Йоан Кръстни: колиба или врата към небесата

Християнският мистик дава начало на ново духовното движение

Характерно за християнската мистика е търсенето на цялостно духовно единение с Бога, което е тайнствено, неизразимо с думи и изобщо чрез рационални понятия. Един от най-известните мистици в историята на Църквата е испанец, живял през XVI век и нарекъл себе си Йоан Кръстни. Както мнозина други вярващи, живели преди и след него, той приема за себе си буквално Христовия призив да отдаде всичките си земни притежания.

Тойохико Кагава и християнската социална дейност в Япония

130 години от рождението на японския евангелизатор

Япония никога не е била особено отворена за Евангелието страна. Мисиите, осъществени там до XX век, не се радвали на голям отзив сред населението. Монахът-йезуит Франциско Хавиер прекарва в страната от 1549 до 1551 година и успява да основе няколко местни църкви. През XVII век обаче християнството е поставено извън закона и вярващите започват да се събират за тайни богослужения по домовете. През втората половина на XIX век руският духовник Николай (наречен впоследствие „Японски“) слага началото на православна мисия в страната. Към деня на смъртта му през 1912 г. православната общност в Япония достига няколко десетки хиляди души. Ала усилията на много други Христови служители донасят твърде оскъдни духовни плодове. И това е вярно не само за делото на мисионери от чужбина, но и за това на изтъкнати местни дейци като Тойохико Кагава.

Теофилакт е изпратен „на заточение“ в Охрид

930 години от речта на византийския духовник пред императора

Случвало ли ви се е да направите прекалено добро впечатление на някоя важна личност? Нещо подобно преобръща живота на византийския духовник Теофилакт. Преди 930 години, на 6 януари 1088 г., той произнася вдъхновена реч пред император Алексей I Комнин, изпълнена с хвалби към василевса и майка му Ана Даласена. Той приветства военните успехи на Балканите: оттеглянето на норманите от адриатическото крайбрежие и потушаването на бунтовете в Тракия, вдигнати от еретици (богомили и павликяни). „Императорът е добър дипломат и истински служител на Църквата“, заявява Теофилакт. Но речта му имала нежелани последици.

Обезглавяването на ап. Павел

1950 години от края на земния път на апостола

За размаха и неповторимостта на делото на ап. Павел е писано и ще се пише много. Но в първото си послание до църквата в Коринт, той самият обобщава своя принос към християнството по-добре от когото и да било: „Аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях [другите апостоли], – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.“

Исус днес

Под ново управление: Великден и след това - част 4

Исус вчера, Исус утре. А Исус днес? Пропуснахме (умишлено) едно друго съществено явление, което в Новия Завет допълва историята на Исус. Възкресението разкрива Исус като прототипът на новото творение. Възнесението разкрива Исус като владетелят всред новото творение, което помита старото. Второто пришествие разкрива Исус като идещият Цар и Съдия, Който ще преобрази цялото творение. А между Възкресението и Възнесението, от една страна, и Възкресението и Второто пришествие, от друга, Исус праща Светия Дух, собствения Си Дух, в живота на последователите Си, така че Той самият пребъдва осезаемо с и в тях, като ги направлява и води, а преди всичко ги прави способни да свидетелстват за Него като за истинския Цар на света и да превърнат в реалност Неговата суверенна власт.

А ние проповядваме разпнатия Христос

Слово за Деня на Реформацията

Денят на Реформацията ни препраща към драматични събития в историята на Църквата и на света, започнали преди почти пет века. За евангелските християни те поставят началото и на тяхната традиция: традицията на протестантството, разбирано най-вече като дейно свидетелство за Христос в обществото. Преди време се спряхме точно на този въпрос: какво означава „протест“ в неподправен християнски смисъл. Протестът на нашите предшественици във вярата не се е състоял в сеене на раздори или вражди в църквата. Протестът на християните води началото си от Петдесетница; той означава да предаваш нещо за тест, за изпитване; в случая, това е съдържанието на нашата вяра.

Особеното предизвикателство на истината (част 3)

Библията и хората на любовта

Откривайки какво има предвид Йоан под „истина“, навярно ще разпознаем, че то не е много далеч от това, което той разбира под „любов“. Това, всъщност, е част от ключа към всичко. „Като беше възлюбил Своите, които бяха в света – казва Йоан за Исус – докрай ги възлюби.“ Това е друг начин, струва ми се най-дълбокият, да се каже същото. Истината за новото творение се осъществява чрез пълното и пределно щедро себеотдаване на Онзи, Който винаги е съществувал, пределно щедрото и себеотдаващо се Божие Слово. И тъй като да гледаме на света едновременно в тези три аспекта – първоначалното добро творение, коренната му поквара при Грехопадението и спасителното му обновление чрез кръста и възкресението на Исус – изисква от нас да имаме не само проницателност, но и любов, можем с пълно право да говорим за херменевтика на любовта, за любовта като начин на познаване; всъщност, истинския начин на познаване, най-добрия начин за достигане до истината.