милосърдие

Тойохико Кагава и християнската социална дейност в Япония

130 години от рождението на японския евангелизатор

Япония никога не е била особено отворена за Евангелието страна. Мисиите, осъществени там до XX век, не се радвали на голям отзив сред населението. Монахът-йезуит Франциско Хавиер прекарва в страната от 1549 до 1551 година и успява да основе няколко местни църкви. През XVII век обаче християнството е поставено извън закона и вярващите започват да се събират за тайни богослужения по домовете. През втората половина на XIX век руският духовник Николай (наречен впоследствие „Японски“) слага началото на православна мисия в страната. Към деня на смъртта му през 1912 г. православната общност в Япония достига няколко десетки хиляди души. Ала усилията на много други Христови служители донасят твърде оскъдни духовни плодове. И това е вярно не само за делото на мисионери от чужбина, но и за това на изтъкнати местни дейци като Тойохико Кагава.

Утешаване на страдащите (Брус Литъл)

Лекция от д-р Брус Литъл, професор по философия на религията в Югоизточната баптистка богословска семинария (САЩ) и изследовател в L. Russ Bush Center for Faith and Culture. Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

Духовната работа с наркозависими (Роберто от РЕТО)

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“, Софийски университет, 28 април 2007 г.

Из моя опит с тежко болни и страдащи хора (Марио Йонов)

България остава единствената страна на Балканите без болнични свещеници! Духовната работа със страдащи хора, особено ако са невярващи, не се поддава на догматични постановки или заучени схеми. Посланието на отец Йонов към такива хора е: „Не е важно дали има Бог, а дали Го има в твоя живот.“ Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“.

Загадките на евангелието

Въобще не е лесно да погледнем на Новия завет като на нов. Въобще не е лесно да осмислим Благата вест като току-що получена вест. За добро или зло, познатото ни изпълва с предположения и асоциации и никой представител на нашата цивилизация, каквото и да мисли за религията, не може да прочете Новия завет наистина така, сякаш никога преди не е чувал за него. Естествено, при всички случаи е крайно неисторично да се твърди, че Новият завет е паднал, спретнато подвързан, направо от небето. Той е един подбор, направен от авторитетите на Църквата измежду масата ранна християнска литература. Като оставим настрана подобни въпроси обаче, съществува и психологическата трудност да почувстваме Новия завет като нов. Трудно е психологически да се възприемат тези добре познати слова просто такива, каквито са, без да се преминава отвъд онова, което те собствено означават.

ХАРТА срещи: Кога няма зло?

Отец Марио Йонов: Xората ме търсят, когато решат да живеят

Дълго мислих как да представя нашия гост в рубриката Харта-срещи – отец Марио Йонов, първият болничен свещеник в България.

Докато подготвях материала си мой приятел попадна в една пловдивска болница – сам, страдащ и уплашен от предстоящата му тежка операция. Покъртиха ме разказите му за кънтящата от силна музика реанимация, за да бъдат заглушени стоновете на излизащите от упойка пациенти, за грубостите на обслужващия персонал, за голите човешки тела-унизени и безпомощно зъзнещи в прегръдката на февруарския студ, за цинизма, арогантността и алчността. Сигурно всеки от нас има своята тъжна болнична история, в която бездушието плаши повече от физическата болка, а безразличието е по-отчайващо от лоша диагноза. Болнична история, в която по думите на отец Йонов българинът умира недостойно.