натурализъм

Физика и богословие – в търсене на диалога

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

Същност и обхват на науката

Поне според популярната представа един от важните белези на науката е готовността да следва емпиричните до казателства независимо накъде водят. Но точно тук е въз можно да възникнат големи проблеми и напрежения, както показва Кун в прочутото си изследване „Структурата на научните революции“. Какво се случва например, когато ем пиричните данни сочат в посока, различна от допустимата според основната парадигма или светоглед? Един пример, който вече разгледахме, е конфронтацията на Галилей през XVII век с геоцентричния възглед за света на Птолемей и Арис тотел, застъпван еднакво и от философи, и от кардинали. Друг пример е преследването на генетиците от марксизма през XX век, тъй като идеите на Мендел за унаследяването са били считани за несъвместими с марксистката философия.

Природа и свръхприрода

Познанието за нещо не е част от него самото. Мисловните процеси не са свързани с цялата взаимосвързана система на природата по същия начин, както останалите й елементи са взаимосвързани помежду си. Те се свързват с нея по различен начин – също както разбирането на устройството на един механизъм е свързано със самия механизъм, но не както елементите на този механизъм са свързани помежду си. Това означава, че винаги когато мислим, действа нещо, което е отвъд самата природа. Аз не твърдя, че съзнанието като цяло трябва да се постави в същото положение. Разграничението, което ще трябва да направим, не е между „съзнание“ и „материя“, а още по-малко между „душа“ и „тяло“, а между Разум и Природа: границата се прокарва не там, където свършва „външният свят“ и започва „личността“, а между разума и цялата маса от нерационални събития независимо дали са физически или психологически.

Естествено или свръхестествено

Използвам думата чудо, за да обознача намесата на свръхестествени сили в природата. Ако не съществува нищо освен природата, което да можем да наречем свръхестествено, не биха могли да съществуват и чудеса. Някои са убедени, че нищо освен природата, не съществува. Тях аз наричам натуралисти. Други са на мнение, че освен природата има и още нещо: тях аз бих определил като свръхнатуралисти. Следователно първият въпрос, който възниква, е, кои имат право – дали натуралистите или свръхнатуралистите. Оттук идва и първото ни затруднение.