смърт

Смъртта като модна икона

Вчера. Вървя по улицата… горещо и тихо. От горещината и белотата във въздуха фасадите на крайуличните сгради са изкривени. Връщам се от мястото, за където бях тръгнала. Отивам и се връщам. Връщам се вкъщи и после пак излизам, и пак отивам, и пак се връщам и… череп с крилца от двете страни, нарисуван прецизно. На точки. Бели точки и бели ефирни крилца. Точно срещу мен. А по-нагоре, извън дизайнерската визия с черепа – увехнало лице. Лице без възраст, състарено, измито. Може би е майка, а може би е баба? Лице неразличимо, уморено и прозрачно, а черепът е много ярък, весел и красив.

Спасовден и култът към мъртвите

Названието на днешния празник, Спасовден, е достатъчно за малцина, запознати със своята вяра християни, за да осмислят значението му. Ако днес е денят на спасението, нормално е да се запитаме за какво спасение става дума? Спасение от какво, за кого и как? По един парадоксален начин, повод за отговора на този въпрос ни дават т.нар. народни поверия за Спасовден. Ето какво казва гугъл-преданието за този празник (не цитирам първоизточник – търсене на произволно словосъчетание от текста по-долу в Гугъл може да даде задоволително обяснение защо):

Седмият печат

Постоянната заетост на ума, ръцете, очите и ушите ни сякаш не оставя място за мисълта за смъртта. Тази тема трудно си пробива път в медиите и в разговорите между приятели. На път е да изчезне дори от църковната проповед. Понякога си мисля, че само магия може да я върне на подобаващото ѝ се място. Но ние вече познаваме една такава магия: „Магията на киното“, както озаглавихме нашата поредица. Някои режисьори охотно използват своята магическа дарба, за да ни кажат: „Хайде да поговорим за смъртта! Защото, ако вие спокойно можете да живеете без мисълта за нея, аз не мога!“

Размисъл за Възкресение

За живота е лесно да се говори и пише, едва ли не той е постоянен обект на разискване, в новините, в плановете на хората, в съветите на по-възрастните към по-младите. Животът, изглежда, е низ от събития, развитие, той е като път, който трябва да се извърви. Но накъде води този път, къде спира той? Знайно е от всеки, че „всяко начало има и край“. И животът, подвластен на тази мисъл, е с край. Край, който обаче сякаш е нелогичен. В живота няма момент, по правило поне, в който да си кажеш „приключих“, това е краят на започнатото.

Произход и същност на злото (Брус Литъл)

Наличието на зло в света не е в противоречие с вярата в съществуването на любящ и справедлив Бог. Бог е подчинил сътворения свят не само на природни, но и на морални закони. Нарушаването им има своите последствия, които често засягат не само нарушителите. Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“.

Произход и същност на злото

Публична лекция

Тук няма да се опитвам да защитавам тезата, че има Бог, а само ще се опитам да покажа как можем да търсим отговор на проблема със злото, ако има Бог, такъв какъвто е определен от християнството. Така че, тръгвайки от разбирането за Бога според християнската традиция, ще се опитам да покажа, че Неговото съществуване и съществуването на злото не са две противоречиви схващания. На мен поне ми се струва, че това означава, че е възможно човек рационално да утвърждава едновременно съществуването на Бога и действителността на най-ужасните злини. Ще говоря за Бога такъв, какъвто Го описват християните, т.е. като за един вседобър, всезнаещ и всемогъщ Бог, понеже доколкото разбирам, това е което вярват християните.

Възкресението на надеждата

Веднага след написването на горното заглавие се замислих мога ли да измисля нещо по-шаблонно от това словосъчетание, сякаш изскочило от мотото на поредната инициатива за събиране на пари чрез SMS за поредната благотворителна цел. Медиите обичат да си играят с думите и символите, да ги вплитат едни в други и да ги усукват като втасало козуначено тесто – добре гарниран и поднесен полуфабрикат с трайност поне 30 дена. Около Рождество Христово обикновено чуваме, че по Коледа стават чудеса и че трябва да родим надеждата в очите на някой страдащ, а Великден е известен като най-подходящото време да възкресим българския дух чрез силата на тази или онази инициатива или традиция.