любов

Тойохико Кагава и християнската социална дейност в Япония

130 години от рождението на японския евангелизатор

Япония никога не е била особено отворена за Евангелието страна. Мисиите, осъществени там до XX век, не се радвали на голям отзив сред населението. Монахът-йезуит Франциско Хавиер прекарва в страната от 1549 до 1551 година и успява да основе няколко местни църкви. През XVII век обаче християнството е поставено извън закона и вярващите започват да се събират за тайни богослужения по домовете. През втората половина на XIX век руският духовник Николай (наречен впоследствие „Японски“) слага началото на православна мисия в страната. Към деня на смъртта му през 1912 г. православната общност в Япония достига няколко десетки хиляди души. Ала усилията на много други Христови служители донасят твърде оскъдни духовни плодове. И това е вярно не само за делото на мисионери от чужбина, но и за това на изтъкнати местни дейци като Тойохико Кагава.

Един нов свят

Под ново управление: Великден и след това - част 1

Когато Исус възкръсва от мъртвите сутринта на Великден, това е началото на новия свят, който Богът на Израил винаги е възнамерявал да създаде. Това е първото и може би най-важно нещо, което трябва да се знае за значението на Великден. Разбира се, казвам „когато“, а не „ако“. На други места съм давал подробни доводи, че единственото възможно обяснение за зараждането на християнството и за формата, която то приема, е че три дни след като е бил напълно мъртъв (римските екзекутори са били професионални убийци и не биха позволили някакъв си бунтовнически водач да им се изплъзне изпод лапите), Исус от Назарет е видян отново от Неговите ученици напълно и изцяло телесно жив.

Божията любов и човешкото страдание през погледа на Ф. М. Достоевски

Фактът за съществуването на злото и страданието винаги е вълнувал човешкия ум и различните религии са се опитали да дадат своето обяснение. Проблемът изпъква с особена острота в християнска среда, когато човек си задава въпроса как Бог, Който е вседобър допуска злото да шества; как Той, бидейки всезнаещ, не е предвидил, и съответно предотвратил, неговото появяване; и как, след като е всемогъщ, не го отстранява. Съвременните богослови, особено на Запад, се опитват да обяснят неговото съществуване най-вече с факта, че Бог е дал свободна воля на човека, който може да я използва и насочва по свое усмотрение, като по този начин става проводник на страданието в света. Според древната Църква обаче съществува още една важна причина за неговото присъствие и допущение.