творчество

Леонардо да Винчи и трите Джоконди

Историческият и културен период, наречен Ренесанс, има няколко отличителни черти: обръщане към гръко-римската антична култура; географските открития и разширяването на представите на човека за света; издигането на човека като обект за изследване и преклонение; търсене на нови философски ценности и научни познания, както и на нови визуални форми в изкуството и архитектурата. В днешното пост-пост-индустриално, пост-модерно и въобще „пост-пост-“ време е невъзможно да бъдем ренесансови хора. Не можем да бъдем еднакво успешни в изкуствата, медицината, философията, науките, политиката и икономиката. Съвременният човек е тясно профилиран професионалист, в ситуация на непрекъснат „ъпгрейд“.

Смъртта на „апостола на славяните“

1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил

През този месец отбелязваме една ключова дата в българската християнска история. Навършват се 1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил. Когато умира на 14 февруари 869 година, той оставя след себе си огромно духовно и културно наследство – малко хора в летописа на човечеството могат да се похвалят с такова. Духовното влияние на св. Кирил, както и това на брат му Методий, отеква и до наши дни. Съвсем заслужено двамата са наречени „апостоли на славяните“.

Слепият Луи Брайл създава азбука за слепи

210 години от неговото рождение

В 4 часа сутринта на 4 януари 1809 година в градчето Купре, Франция, една местна акушерка помага за раждането на едно крехко бебе. На света се появява Луи Брайл, четвъртото дете в семейството на Моник и Симон. Бащата е кожар и принадлежи към дейната, набожна и благоденстваща средна класа. Момченцето изглежда доста хилаво и немощно и родителите пристъпват към бързото му кръщаване, несигурни дали ще оживее. Слава Богу, очакваната бърза смърт не настъпва. Малкият Луи се оказва будно и любознателно дете, проявяващо интерес към всичко около себе си. Но ето че се случва друго нещастие.

Св. Йоан Кръстни: колиба или врата към небесата

Християнският мистик дава начало на ново духовното движение

Характерно за християнската мистика е търсенето на цялостно духовно единение с Бога, което е тайнствено, неизразимо с думи и изобщо чрез рационални понятия. Един от най-известните мистици в историята на Църквата е испанец, живял през XVI век и нарекъл себе си Йоан Кръстни. Както мнозина други вярващи, живели преди и след него, той приема за себе си буквално Христовия призив да отдаде всичките си земни притежания.

Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

340 години от публикуването на „Пътешественикът“

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди 340 години, на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

Кратка история на рождествените химни

Появата и развитието на рождествените химни са неразделно свързани с историята на самия празник. От края на II до към средата на IV век Рождество Христово се отбелязвало заедно с Богоявление, на 6 януари. Тази практика е засвидетелствана още от св. Климент Александрийски. Празнуване на Рождество на 25 декември се споменава за пръв път в римска хроника от 354 г. На този ден се падал римският граждански празник Natalis Solis Invicti (Раждане на непобедимото слънце), свързан със зимното слънцестоене и началото на увеличаването на деня. Това кара някои изследователи да смятат, че християнският празник умишлено е преместен на тази дата, за да измести постепенно разпространеният езически култ към Слънцето.

Албрехт Дюрер прави заявка за голям майстор

525 години от първата значима творба на художника

Годината 1492 влиза в историята не само с епохалното пътешествие на Колумб до Америка. През нея на 8 август (преди 525 години) в швейцарския град Базел, биват публикувани „Писмата на св. Йероним“. Сама по себе си книгата не придобива такова значение както заглавната си страница, която е илюстрирана с гравюра върху дърво от изгряващ млад художник. Скоро хората ще започнат да казват, че Германия има само двама художници: Холбайн и Дюрер. Наистина, малко творци в историята могат да се сравняват с Албрехт Дюрер по своето майсторство в гравюрата.

„Изгубеният рай“: епична поема за 10 лири

Точно преди 350 години поемата на Милтън излиза на бял свят

Датата 27 април става важна за английската, а – оказва се – и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: „Изгубеният рай“ (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. „Изгубеният рай“ излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Леонард Ойлер, математик и апологет

210 години от неговото раждане

Волтер и пруският крал Фридрих Велики се отнасяли с насмешка към него. Руската императрица Екатерина I го назначила на работа в Петербург. Математиците благоговеят пред името му. А то е Леонард Ойлер. На 15 април се навършват 210 години от рождението му. Синът на протестантския пастир Паул Ойлер се появява на бял свят през 1707 година в швейцарския град Базел.

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

410 години от неговото раждане

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир.