комунизъм

Руските болшевики обявяват война на Православната църква

Репресиите започват точно преди 100 години

От 1721 г. насетне, при царуването на Петър Велики, Руската православна църква се управлявала от Св. Синод, утвърждаван от императора. Управлението на последния руски монарх Николай II, попаднал под влиянието на „светия дявол“, монаха Распутин, имало особено опустошителни последствия: дълбока икономическа криза, много човешки жертви и провал в Първата световна война. Руският народ въстава решително и царят е принуден да абдикира. Православните йерарси приветстват Февруарската революция от 1917 година, а Временното правителство на Керенски обявява свобода на вероизповеданията.

В памет на един мъченик от съветско време

45 години от убийството на Иван Мойсеев

В последното си писмо до дома, Иван Мойсеев, наричан от семейството и приятелите си просто Ваня, увещава брат си Владимир: „Не разправяй на родителите ни всичко. Просто им кажи, че Ваня ти е писал и е казал, че Исус Христос влиза в битката. Това е битка за Христа и Ваня не знае дали ще се завърне от нея. Много искам всички вие, скъпи приятели, млади и стари, да помните този едничък стих: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откровение 2:10).“

Мъченичеството на отец Александър Мен

Преди четвърт век, на 9 септември 1990 г., руският православен свещеник Александър Мен напуска дома си, както обикновено, рано сутрин и се запътва към гарата. Денят се очертава да бъде натоварен; очакват го няколко кръщения и погребения. Но други ще трябва да поемат неговите задължения – отец Мен става жертва на жестоко убийство. Неизвестен нападател се нахвърля върху него в гръб и му нанася удар по главата с брадва, традиционното руско оръжие за отмъщение. Окървавен, Александър Мен успява да се довлече до вратичката пред своя дом, където издъхва.

За моста към болезнената истина

Вървя заедно с останалите по моста към о. Персин и си мисля, че той е малко достъпен, малко познат и малко изминат път към неотдавнашната ни история. История, която плаши с грозното си и озъбено лице. История, с която не се гордеем. История, която отказваме да срещнем вече двадесет и пет години. Плаши ни с гротеската на настървената си, саморазпалваща омраза към всеки, който е различен; с методичния и яростен стремеж да унищожи всеки волен устрем на духа, всеки порив за знание и съпричасност към широтата и размаха на света.

Да прокараш мост

Има мостове, които майстори-архитекти са проектирали с години, за да бъдат не само удобни, но и красиви. Има мостове, които са гигантски инженерни съоръжения и изграждането им поглъща много усилия и средства. Но най-трудно се прекарват мостове, които ни отвеждат в тъмното минало – за което малцина си спомнят или пък което предпочитаме да забравим, за да не тормози съвестта ни.

Съдът на(д) един народ

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът е склонен сам да раздава справедливост, поне с думи. Като търси мярката за справедливост в някакво общонародно мнение, общонародна правда. Дълго време тази правда си остава наистина само под формата на мнение, но ето че смутните времена в средата на XX век откриват възможности за грубо налагане на „народна правда“, за каквото българинът преди не е и мечтал… Оттогава изминаха седем десетилетия. Обезглавеният някога народ започна да търси своите достойни водачи, които да го изведат от блатото. И недоумява защо такива няма или се намират трудно. Защото не осъзнава, че сам се е осъдил на такова състояние.

Как беше съкрушен националният елит на България

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните през 1913–1918 г., следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9.IX.1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Комунистическата Голгота на Църквата (Венцислав Каравълчев)

Част от серията лекции „Щрихи от християнската история на Пловдив и страната“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив, 2014 г.

Тежкото духовно наследство на комунизма

Всеки народ има основания да се гордее с историческото си наследство. Доброто историческо наследство включва постиженията на националната култура, съграждането на здрава държава, свидетелства за героизъм и себеотдаване за благото на съотечествениците. Най-трудно доловимият, но пък и най-важният елемент на едно историческо наследство е духовното наследство. Това са вярванията, ценностите и идеалите, които са се вкоренили дълбоко сред народа. Върховните ценности и вярвания на един народ се превръщат в част от националния манталитет – в това, което събирателно можем да наречем „душа на народа“. Тя е залогът за неговото бъдеще, понеже тя го движи в неговите ежедневни или исторически избори. Състоянието на тази народна душа определя как използваме останалата, „недуховна“ част от историческото си наследство. Дали рушим или съзиждаме, дали се делим или търсим пътища към единение, дали занемаряваме или благоустрояваме, дали обличаме с власт простака или издигаме на почит достойните, способните и честните помежду ни.