постмодернизъм

Особеното предизвикателство на истината (част 1)

Три капана на истината

Смятам, че живеем във времена на големи възможности, а твърде често възможностите се явяват пред нас като предизвикателства, като заплахи за удобния свят, в който живеем; като неща, които намираме най-малкото за тревожни и обезпокоителни. Трябва ли да се противопоставим на всякакви подобни новаторски търсения или бихме могли да ги приемем, дори в това ново време на релативизъм, като предизвикателство към самите нас да разбираме Библията по един нов и по-добър начин? Възможно ли е трусовете в собствената ни култура да извадят наяве определени теми в библейската мисъл, които дълго време са оставали покрити от слоя на нашите собствени теории? Според мен, отговорът е „да“.

Третият кръг

Преди да разберем в пълнота спасението от причината за страданието, трябва да разгледаме по-задълбочено третия кръг. Нека задълбочим още малко изследването си върху обективността и субективността, понеже те са добре познати идеи от ежедневната действителност. От векове хората са спорели кое от двете е по-истинно. В хода на европейската история учените (особено тези от Просвещението) са вярвали в обективната истина, а хората на изкуството са вярвали в субективната истина. Днес модернистите вярват в обективната истина, а постмодернистите по-скоро гравитират около субективната истина. Но както вече загатнах, обективното и субективното не могат да бъдат отделени едно от друго.

Постмодерни ли сме

Лекция и дискусия с д-р Уйлям Едгар. Размишления за завръщането на хуманизма по стъпките на херменевтичните философи, особено във френски контекст. Специално внимание е отделено на „умерените хуманисти“, които наследяват Дерида и Фуко.

Великден като продукт и начин на употреба

Лекция и дискусия

Настоящият материал е концептуалната основа за дискусията със Стюарт Къри ораганизирана от сдружение ХАРТА в галерия „Мургаш“, 2008 г. С тази дискусия се надяваме да изследваме начините, по които съвременното изкуство отразява и влияе на смисъла на Великден. Използвам термина „съвременно изкуство“ със значението на това, което можем да наречем модерно изкуство, т.е. изкуството на ХХ век и досега, което не се вписва в категории като „традиционно“, „академично“ или „класическо“. С други думи, изкуство, което по никакъв начин не е конвенционално и поради този свой неконвенционален подход може да се определи като провокационно.

Постмодерност и култура

Интервю с Уилям Едгар

На 17 и 18 март 2012 г. Уилям Едгар и джаз-формацията „Ренюъл“ (Renewal) посетиха България в рамките на своето международно турне, озаглавено „Небесата в един нощен клуб“. В рамките на краткия си двудневен престой в страната, Уилям Едгар изнесе лекция на тема „Постмодерни ли сме?“ (17 март, Софийска градска художествена галерия) и своето културно-просветно представление „Небесата в един нощен клуб“ (18 март, Съюза на архитектите в България), разказващо за духовните корени на афроамериканската музика. Домакин на гостите и основен местен организатор и на двете събития в България беше сдружение ХАРТА. Предлагаме ви кратко интервю с госта, взето по време на неговото посещение.

Трансформираната природа и фактът на Възкресението

Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите „Разпятие“ и „Възкресение“?

Обновлението на природата започна. Всичко се събужда, съживява, променя, изменя, напомня за себе си, оцветява се, движи се, писука, шуми и крещи. Хаосът на пролетта настъпва. Цялата тази естествена промяна на природата напомня и за една друга промяна. Промяна извън времето, една тотална трансформация на смъртната натура в несмъртна. Напомня за смисъла на празника Възкресение. Тази статия няма да разглежда богословското значение и историческите доказателства за живота и делата на Христос, нито ще обсъжда историческото предизвикателство на факта на празния гроб. Моята цел е да представя един по-различен, по-художествен поглед към това събитие и да разгледам въпроса: Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите: „Разпятие“ и „Възкресение“?