музика

Кратка история на рождествените химни

Появата и развитието на рождествените химни са неразделно свързани с историята на самия празник. От края на II до към средата на IV век Рождество Христово се отбелязвало заедно с Богоявление, на 6 януари. Тази практика е засвидетелствана още от св. Климент Александрийски. Празнуване на Рождество на 25 декември се споменава за пръв път в римска хроника от 354 г. На този ден се падал римският граждански празник Natalis Solis Invicti (Раждане на непобедимото слънце), свързан със зимното слънцестоене и началото на увеличаването на деня. Това кара някои изследователи да смятат, че християнският празник умишлено е преместен на тази дата, за да измести постепенно разпространеният езически култ към Слънцето.

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

410 години от неговото раждане

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир.

Благовещение в музика, образи и слово: Запис

Музикалната програма в изпълнение на Кристина Василева (сопран) и маестро Йосиф Герджиков (пиано) включва произведения от западната църковна традиция, свързани с възхвала на Богородица/Дева Мария, съпроводени с кратък музикален коментар от маестро Йосиф Герджиков. (Виж интервюто с Христина Василева и Йосиф Герджиков.)

За празника Благовещение през призмата на ренесансовата и барокова музика

Интервю с Христина Василева и Йосиф Герджиков от ансамбъл „Афетуозо“

За духовните корени на този голям християнски празник ще поговорим утре вечер, 26 март, в къщата музей на Борис Христов чрез средствата на словото, образите и музиката. Днес, на вниманието ви представяме кратко интервю с Христина Василева и Йосиф Герждиков – част от квартет „Афетуозо“, които ще ни въведат в тържеството на Благовещение чрез призванието си на музиканти.

U2 – Свят отвъд хоризонтa

Една банда, просъществувала повече от 30 години, способна да препълни който и да е стадион на всеки един континент. U2 не престава да провокира фенове и критици – както с посланията на песните си, така и с живота си. Какво казват тези особняци, които едни определят като достойни за преклонение, а други като лицемери, с текстовете си? Има ли еднозначен отговор? Какво стои отвъд хоризонта на сценичните образи и често противоречивата медийна информация?

Разпятие и Възкресение в изкуството и музиката

Историкът на изкуството Стюарт Къри и музикантът Керст разглеждат съвместно темата „Великденският разказ в изкуството и музиката от Античността до съвременността“ — едно динамично представление, включващо музика на живо, коментар и мултимедийна презентация.

Разпятието и Възкресението в изкуството през вековете

мултимедийна статия

В тази мултимедийна статия лекторът Стюърт Кюри ни кани на една интересна разходка във времето, разказвайки ни как през изминалите 20 века след Разпятието и Възкресението на Исус Христос различни творци са преживявали и претворявали тези събития. Независимо дали са споделяли християнската вяра или не, те не са можели да заобиколят въпросите и темите, които повдига Великденският разказ. Тази проблематика продължава да вълнува хората и днес.

Постмодерност и култура

Интервю с Уилям Едгар

На 17 и 18 март 2012 г. Уилям Едгар и джаз-формацията „Ренюъл“ (Renewal) посетиха България в рамките на своето международно турне, озаглавено „Небесата в един нощен клуб“. В рамките на краткия си двудневен престой в страната, Уилям Едгар изнесе лекция на тема „Постмодерни ли сме?“ (17 март, Софийска градска художествена галерия) и своето културно-просветно представление „Небесата в един нощен клуб“ (18 март, Съюза на архитектите в България), разказващо за духовните корени на афроамериканската музика. Домакин на гостите и основен местен организатор и на двете събития в България беше сдружение ХАРТА. Предлагаме ви кратко интервю с госта, взето по време на неговото посещение.

Злите сили не спят

И в ежедневните си разговори, и в творчеството си, българинът винаги отделя подобаващо място на злото. То е все на езика му и в съня му. Протяга към нас хищните си лапи, смазва самочувствието ни, опропастява житейските ни планове. Но странно, уж само се оплакваме от злото около нас, а постоянно говорим за него с един странен пиетет. С един вид преклонение пред всепобеждаващата му сила. Която хем ни мачка, хем е някак привлекателна. Не можем да откъснем взора си от черния лик на злото. Сякаш нямаме друг избор, освен да му служим; пък дори и само със словата си.