политика

Кога се е родило конгрешанството?

450 години от арестуването на някои сепаратистки водачи в Лондон

Какво означава една църква да има конгрегационален тип управление? Принципният отговор е: ако членовете на местното църковно събрание (конгрегация) играят основна роля във вземането на решения – вместо висшестоящ епископ или съвет на старейшини (презвитери). Това е една от най-разпространените форми, чрез която съвременните протестанти ръководят делата на своите църкви. В англосаксонските страни, всяка местна конгрегационална църква е независима и не се подчинява на общ устав или на решенията на свикан общ събор. Тя поддържа общение с други подобни църкви на периодични конференции и в рамките на сдружения (fellowship), с цел взаимно подпомагане, съвместни действия и евентуално съгласуване на най-основни доктринални позиции.

Убийството на Распутин

Точно преди едно столетие

През последното десетилетие от живота си Григорий Ефимович многократно предсказвал: „Ако умра, императорът скоро след това ще изгуби короната си.“ Григорий гледал на себе си като на светец, когото Бог използва за поддържане на трона на династията Романови. Но мнозина други смятали, че неговото злокобно влияние подрива устоите на Русия. Той въртял царското семейство на пръстта си, а си навлякъл всеобща омраза с грубото си поведение и простовато говорене, с ругатните и пиянството си, както и с това, че съблазнявал високопоставени жени. (Злите езици твърдели, че имал интимна връзка със самата императрица.) В главите на различни държавни мъже се зародила идеята за неговото убийство. Но на дело това сторили двама отегчени от живота благородници, един политик-мизантроп и няколко слуги.

Лутеранството става официална религия в Дания

Точно преди 480 години

Кристиан II, крал на Дания, Норвегия и Швеция, се отличавал с толкова жесток нрав, че бил свален от трона от собствения си народ през 1523 г. На съвестта му тежели убийствата на датски благородници и на един архиепископ. Бруталното му управление и кървави изстъпления в Швеция довеждат до откъсването на страната. Същевременно той допуснал майката на неговата холандска любовница да управлява кралската хазна. Но колкото и странно да изглежда на пръв поглед, безумията му разчистват пътя на Реформацията в Дания.

Опит за демократична теокрация в Нова Англия

370 години от откриването на Синода в Кеймбридж, Нова Англия

За съвременния западен човек е трудно да си представи теокрация, основана на демократични принципи. Обикновено той я свързва с отдавна отминали времена, с авторитарни религиозни водачи и със сурови нрави, несъвместими с правата на личността и гражданските свободи. Но някои страници от ранната християнска история на Америка опровергават подобни обобщени схващания.

Рождествена настройка

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Четвъртият латерански събор

Пет църковни събора са били проведени в базиликата „Св. Йоан в Латеран“ в Рим, официалното седалище на папата. От тях с най-голямо значение за историята на християнството е четвъртият, свикан от папа Инокентий III през XIII век. Папата обявява провеждането на събора две години и половина предварително, на 19 април 1213 г. Обявените цели са високи: „да се изкоренят пороците, да се поправят недъзите и да се възстанови моралът, да се премахнат ересите и да се укрепи вярата, да се изгладят разногласията и да се установи мир, да се отстрани потисничеството и да се поощри свободата, да бъдат подтикнати князете и християнският народ да се притекат на помощ и в подкрепа на Светата земя…“

Граждани на Божието царство и на Република България

Въпросът за разделението между държава и църква изглежда отдавна решен в демократичните общества: гражданската държава не се подчинява на религиозни авторитети и същевременно не се намесва в живота на религиозните общности. Принципът изглежда приемлив и за двете страни, но дали трябва да се тълкува в смисъл на безучастност и незаинтересованост на вярващите от държавните и обществените дела?

Съединението от 1885 г. през погледа на Джордж Уошбърн

Джордж Уошбърн (1833–1915) е американски протестантски служител и мисионер, посветил десетилетия от живота си на служение сред българите. В продължение на четвърт век е ректор на известния Робърт колеж в Цариград, чиито възпитаници са плеяда български политически и обществени дейци. Изиграва ключова роля при дипломатическата подготовка и международната защита на Съединението. Предлагаме на читателите малък откъс от книгата му „Петдесет години в Константинопол. Спомени от Робърт колеж“.

Рождество Христово, истината и властта

Рождество Христово! Сякаш самото произнасяне на тези думи изпълва душата с уют и мир. Това изглежда в съзвучие с предназначението на празника: да ни откъсне – поне за малко – от тревожните въпроси на съществуването. Та нали Божият Син се е родил на тази земя, за да ни донесе мир? "И на земята мир, между човеците благоволение!", пеят ангелите в рождественската нощ. Но години по-късно самият Христос ще даде малко по-различно обяснение на Своето рождение: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас“