език

Арамейски език

Представител на Северозападната група семитски езици. Това е говоримият език в Палестина по времето на Исус, засвидетелстван в Новия завет с определени думи и изрази всред гръцкия. Макар исторически и етимологично да се разглежда като сирийски, тоталната експанзия на този език не е следствие на териториално могъщество и влияние на сирийските държавни образувания.

Смъртта на „апостола на славяните“

1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил

През този месец отбелязваме една ключова дата в българската християнска история. Навършват се 1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил. Когато умира на 14 февруари 869 година, той оставя след себе си огромно духовно и културно наследство – малко хора в летописа на човечеството могат да се похвалят с такова. Духовното влияние на св. Кирил, както и това на брат му Методий, отеква и до наши дни. Съвсем заслужено двамата са наречени „апостоли на славяните“.

Слепият Луи Брайл създава азбука за слепи

210 години от неговото рождение

В 4 часа сутринта на 4 януари 1809 година в градчето Купре, Франция, една местна акушерка помага за раждането на едно крехко бебе. На света се появява Луи Брайл, четвъртото дете в семейството на Моник и Симон. Бащата е кожар и принадлежи към дейната, набожна и благоденстваща средна класа. Момченцето изглежда доста хилаво и немощно и родителите пристъпват към бързото му кръщаване, несигурни дали ще оживее. Слава Богу, очакваната бърза смърт не настъпва. Малкият Луи се оказва будно и любознателно дете, проявяващо интерес към всичко около себе си. Но ето че се случва друго нещастие.

Най-опасното нещо

Мартин Лутер превежда Библията на немски

В зората на Реформацията основната използвана версия на Библията на Запад била латинската Вулгата. Преводът бил направен от св. Йероним още през 380 г. сл.Хр. И до XVI век вече бил претърпял немалко текстуални изкривявания. Библията не била позната на обикновения човек. Не била сред книгите, които отделни хора или цели семейства можели да имат у дома. Имало амвонни библии, обичайно привързани със синджирче към амвона; имало ръкописи из манастирите; имало библии, притежавани от кралете и обществения елит. Но Библията не била книга, притежавана от мнозина.

Еразъм зарежда оръдието на Реформацията

500 години от публикуването на Новия Завет на гръцки

Еразъм Ротердамски зарежда оръдието, с което по-късно ще гръмне Лутер. Бидейки най-великият учен на своето време, той произвежда два изстрела в „бурето с барут“, което ще избухне през XVI век в Европа и ще влезе в историята под името Реформация. Първият изстрел е сатиричната творба, озаглавена „Възхвала на глупостта“, в която се осмиват грешките на християнска Европа. Вторият му изстрел е издаването на гръцки Нов Завет на 1 февруари 1516 година, точно преди 500 години.

Поздрав за най-българския празник

Ако ви попитат кой празник е „най-българският“, какво ще отговорите? Денят на подписването на Сан-Стефанския договор? Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия или пък денят на Обявяването на независимостта? Тези дати безспорно отбелязват ключови събития от историята на нашия народ. И все пак „най-българска“ би била датата, свързана с неговото зараждане. Имам предвид не неговото заселване по нашите земи, а оформянето му като осъзната общност от хора, споени от нещо повече от материалните си интереси и от грижата за своето оцеляване.

„Черният смях“ като алтернатива

Казват, че смехът действал освобождаващо. Ако е така, българинът има непрекъснато причини да се освобождава. Защото се смее по повод и без повод, за щяло и нещяло. А пък не е усмихнат. И никак не е радостен. Според различни социологически данни от международни агенции, публикувани през последните години, българите са измежду най-нещастните народи в света. Как тогава да си обясним, че все намираме за какво да се смеем – или по-точно, над какво да се смеем?

Британският премиер за Библията и християнските ценности

Казват, че политиката няма нищо общо с морала и духовността. Доби популярност клишето: „Политиката е мръсна работа – не е за духовните хора.“ Но все още се намират водещи политици по света, които опровергават това схващане. На тържество на 16 декември по повод 400 години от издаването на един от най-авторитетните английски преводи на Библията британският премиер Дейвид Камерън произнесе забележителна реч. В нея той взе отношение не само към приноса на Библията за английската култура, нрави и общество, но не се поколеба да защити християнската идентичност на Великобритания. Във времена, когато т. нар. „политическа коректност“ става все по-настоятелна в опитите си да изключи споделянето на религиозни убеждения от дневния ред на обществото и изобщо от публичното пространство.

Библия

Биб­ли­я­та (или Све­ще­но­то Пи­са­ние) е сбор­ник от пис­ме­ни до­ку­мен­ти (биб­лей­ски кни­ги), за ко­и­то се вяр­ва, че раз­кри­ват по ис­ти­нен и прав­див на­чин ха­рак­те­ра на Бо­га и същ­ност­та на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Mу с чо­ве­че­ст­во­то. При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то те­зи кни­ги са цен­т­рал­ни как­то за юда­из­ма (ед­на част от тях), та­ка и за хри­с­ти­ян­ст­во­то, е спо­де­ле­на­та меж­ду юдеи и хри­с­ти­я­ни вя­ра, че Бог е го­во­рил в чо­веш­ка­та ис­то­рия и че Tой е дви­же­ща­та стра­на във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Си с хо­ра­та. Све­ще­но­то Пи­са­ние, в та­къв слу­чай, се явя­ва но­си­тел на бо­же­ст­ве­но­то по­сла­ние към чо­ве­ка и на на­чи­на, по кой­то Бог се раз­кри­ва и пра­ви се­бе си по­зна­ва­ем за хо­ра­та (Бо­же­ст­ве­но от­кро­ве­ние).

Какъв в действителност е бил Исус като момче?

Тихите години

Каноничните евангелия отбелязват само едно събитие между ранното детство и кръщението на Исус. Лука 2:41–52 е разказ, в който дванадесетгодишният Исус придружава родителите си до Йерусалим за празнуването на Пасхата. Както изглежда, семейството му е имало обичай да прави това всяка година. Събитието е отбелязано от Лука поради необикновеното си естество. Той иска читателите му да знаят, че още на дванадесетгодишна възраст Исус вече усеща необикновена връзка с Бога: храмът е „дома на Моя Отец“. По обратния път към къщи с кервана на поклонниците, Йосиф и Мария предполагат, че Исус е с останалите деца. Когато откриват, че не е, се връщат в Йерусалим. Там откриват Исус в храма, където проявява уникалната си мъдрост сред религиозните водачи. Изненадата на родителите му разкрива, че въпреки чудните събития, които заобикалят неговото раждане, последвалите години са били доста нормални – и то толкова, че уникалността на сина им и божественото му призвание са избледнели от паметта им.