хуманизъм

Историческата реч на Солженицин в Харвард

Произнесена точно преди 40 години

„Не някога ще настъпи, а вече протича – физическа, духовна, космическа! – битка за нашата планета. В своето решително настъпление вече върви и ни притиска световното Зло. Ала вашите телевизионни екрани и вашите издания са изпълнени с дежурни усмивки и вдигнати чаши. В радост – но от какво?“ Тези проницателни и предизвикателни думи излизат от устата на един голям християнин от XX век, в реч пред традиционното годишно събрание (асамблея) на випускниците на Харвардския университет (САЩ).

Пътят

Отрицанието на човека – Част 2

Практическият резултат от едно образование в духа на Зелената книга ще бъде разпадът на обществото, което го възприеме. Но това не опровергава непременно ценностния субективизъм като теория. Възможно е истинното учение да е учение, което веднъж прието, да бъде пагубно за нас. Никой, говорейки в рамките на Тао-то, не би могъл да го отхвърли въз основа на това: „И погубѝ ни на светло!“. Но не се е стигнало дотам. Философията на Гай и Тит съдържа в себе си теоретични затруднения. Колкото и субективно да се отнасят Гай и Тит спрямо някои традиционни ценности, със самото написване на Зелената книга те показват, че трябва да има други ценности, които съвсем не смятат за субективни.

Как да постигнем равенството на половете?

Последното столетие на човечеството е белязано от много драматични събития. Някои от тях са трагични (като двете световни войни), други добри (невероятните ни постижения в областта на медицината), а трети приемаме със смесени емоции, ту положително, ту не чак толкова. Една полемична тема – как окончателно да изравним правата на жените и мъжете – отново получи обществен фокус покрай международния празник на жените този месец, на 8 март. Точно тогава излезе и една интересна новина, която поради скромното си съдържание най-вероятно е останала незабелязана. Става дума за следното:

Безгръди хора

Отрицанието на човека – Част 1

Съмнявам се дали обръщаме нужното внимание на важността на учебниците в училище. Ето защо като изходна точка за тези лекции избрах една малка книжка по английски език, предназначена „за момчета и момичета от гимназиалния курс“. Не мисля, че авторите на тази книжка (те са двама) са желали да навредят някому, и аз съм им признателен, както и на техния издател, че ми изпратиха безплатно копие. Същевременно не мога да кажа за тях нищо хубаво. Ето в какво затруднение се намирам. Не искам да приковавам на позорния стълб двама скромни практикуващи учители, които са направили най-доброто, на което са били способни. Но не мога и да остана безмълвен относно това, което по мое мнение представлява една действителна тенденция в техния труд.

Постмодерни ли сме

Лекция и дискусия с д-р Уйлям Едгар. Размишления за завръщането на хуманизма по стъпките на херменевтичните философи, особено във френски контекст. Специално внимание е отделено на „умерените хуманисти“, които наследяват Дерида и Фуко.

Хуманизъм, наука, религия: тяхната взаимовръзка в съвременното общество

На 25, 26 и 27 ноември 2011 г. в гр. Вършец се проведе конференция, организирана от Националния съвет на религиозните общности в България с подкрепата на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Съветът е създаден по образец на аналогична организация в ЕС, която се нарича „Религиите за мир“ и има за цел опазването на мира в Европа и света. Може би затова предварително зададената от организаторите тема беше: „Хуманизъм-наука-религия в полза на обществото“.

Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация

Този текст е обработена версия на беседа, изнесена пред аудитория от млади християни. Затова тежкото обобщаващо заглавие не бива да подвежда – нямам претенции, че предлагам на читателите фундаментално изследване на един толкова дълбок проблем. По-скоро излагам погледа си върху причините за неговото възникване и развитието му през вековете, което за съжаление е създало превратна представа у много хора за същността на християнската вяра. Считам за уместно да представя проблема в историческа светлина, защото той е неразривно свързан с историята на християнската цивилизация.

Предизвикателствата на Ницшевия Заратустра

(през погледа на един християнин)

Има исторически личности, чиито имена се свързват повече с онова, срещу което са се борили, отколкото с техните собствени постижения. Изглежда такъв е случаят и с Фридрих Ницше (1844–1900): от оригиналните му философски творби най-запомнящите се са „Антихрист“ и „Тъй рече Заратустра“, които са изпълнени с непримирими критики срещу християните и срещу християнството изобщо. Втората книга представлява своеобразна изповед и програмна декларация и може да ни даде доста точна представа за личните преживявания и възгледите на Ницше. Страстните нападки на неговия Заратустра срещу християнството не са плод на сухи размишления, а на нещо видяно и дълбоко преживяно. Те обаче се повтарят до ден днешен от много хора, които не са се запознали отблизо с християнската вяра. С кратките си размишления бих искал да ги подтикна да го направят.