общуване

Папа Франциск в България: „Не се бойте да бъдете светци“

За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково. Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват.

Протестантите, католиците и новото евангелизиране на Европа (част 2)

В дискусията за ново евангелизиране на Европа трябва да имаме предвид нейната култура, отчасти произлязла от християнския светоглед, но възприемаща своята секуларизация като плод на съперничеството между протестанти и католици. В този контекст трябва да поставим и въпроса за отношенията между двете общности. Конкуренцията на исляма и на секуларизма прави различията между протестанти и католици да изглеждат не толкова страшни и повишава стойността на съвместната работа. Разбира се, това не означава евангелските християни да пренебрегват богословските различия с онези, които се определят като католици. Но означава да бъдем по-усърдни в изграждането на мостове помежду ни.

Днешните християни не са обучени за диалог с един секуларен свят

Интервю с Джон Ленокс пред Evangelical Focus

През май, 2016 г., докато е на посещение в Тарагона, Испания, Джон Ленокс, професор по математика в Оксфорд, дава интервю за испанското списание Evangelical Focus. Джон Ленокс е християнски апологет, известен с публичните си дебати с някои от най-влиятелните автори, атеисти. В това интервю той говори за явлението „Нов атеизъм“, за предизвикателствата пред християните да споделят своята вяра в съвременната западна култура и за мястото на Библията във всичко това.

1000 пъти лека нощ

Качественото кино не променя законите на познатия ни свят, а променя нас така, че да възприемаме света по-цялостно. Постепенно променя вкуса ни – и ставаме все по-гладни за реалността. Тогава, на следващата вечер с киното, човек очаква с нетърпение ново „хапче реалност“. И му се иска това да продължава още поне хиляда пъти. Сещате се за коя история ви намеквам. В своите 1001 нощи с Шехерезада халифът винаги очаквал с нетърпение следващия разказ на девойката. Така ставал все по-мъдър, а принцесата завинаги завладяла сърцето му. Доброто кино има всички шансове да стане нашата Шехерезада. И нека днес го оставим да започне своето повествование.

Разговор за любовта…

Коя е най-обсъжданата тема на света? Разисквана от блестящи и непретенциозни умове. Тема, върху която е мислено и писано твърде много и продължава да се пише, няма и да се спре. Oбект едновременно на научни изследвания, на литературни произведения и такива на изкуството, вдъхновение за поети и творци. Възхвалявана и отричана, носеща неземно щастие и оставяща неизлечими белези. Носеща болка, но въпреки всичко търсена и провокирана; търсеща и провокираща; привличаща и отблъскваща. Темата за чувството, принасящо толкова много жертви и същевременно подтикващо към жертви. Темата, за която всеки може да говори от първо лице, защото едва ли има човек, който да не я е изпитвал, да не е белязал живота си с нея. Онази тема, за която всеки може да сподели мнение, такава, че всеки смята, че може да бъде експерт без да е нужно обучение. Извор на живот и потапяща в скръб. Темата за любовта. И все пак, знаем ли какво е любовта?

Утешаване на страдащите (Брус Литъл)

Лекция от д-р Брус Литъл, професор по философия на религията в Югоизточната баптистка богословска семинария (САЩ) и изследовател в L. Russ Bush Center for Faith and Culture. Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

Любовта е избор

Как можем да говорим на любовния език на другия, когато сме изпълнени с болка. гняв и неприязън паради минали неуспехи! Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан на момента. Лошият избор в миналото не означава обаче, че трябва пак да избираме неправилното и в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно. Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна нуждите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба, когато двамата изберат да обичат.

Контактът с бащата

Ако си като повечето мъже – дори ако си един от тези, които са имали недобър или вреден контакт със собствените си бащи – имаш най-обща представа какъв баща искаш да бъдеш. Имаш в ума си може би само скицирана, но все пак някаква картина как изглежда добрият баща. Такъв баща исках да бъда и аз като млад. Но не знаех как. Знаех, че баща ми не бе нито едно от тези неща, когато израствах, и се страхувах, че ще стана по-скоро като него, отколкото като бащата, който исках да бъда. Знаех, че едно от нещата, от които се нуждаех, бе пример, от който да се уча и на когото да подражавам. Затова започнах да се оглеждам и да наблюдавам хората, които приличаха на бащата, който исках да бъда. И ги намерих.