християнство

Съединение и независимост

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.

Петдесетница: празник на раждането, единството и „протеста“ на Христовата църква

В гражданските протести от лятото на 2013 година се прояви копнежът по раждането на нещо ново, желанието за единение между отговорните и просветени хора, решимостта да се заяви на висок глас пред властниците едно друго виждане за бъдещето на страната. Празникът на Петдесетница изразява и въплъщава в себе си тъкмо тези неща: раждането на нещо ново и невиждано преди, единението между просветени хора и „протеста“ (свидетелството) пред лицето на едно общество в дълбока криза. Убеден съм, че посланието на Петдесетница трябва винаги да бъде преосмисляно от християните и трябва да бъде чуто от целия наш народ днес.

За ролята на религиозната етика и морал

Доклад на Конференцията на религиозните общности, Вършец, 2012 г.

Ако приемаме етиката за отражение на строги и неизменни нравствени закони в личния живот на човека, на „категоричен императив“ (по Кант), тя няма нужда от специален епитет. Приемем ли необходимостта от допълнителна квалификация на етиката, това може да ни отведе до идеята, че съществуват паралелни и дори противоположни нравствени кодекси, които човек може да си избира и използва като своя платформа или идентичност. За мое съжаление, тази идея започва все повече да набира популярност и дори да се облича с политическа власт. По-нататък в изложението си ще ви предложа критичен поглед към нея, допълнен от предупреждение за нейните пагубни последствия – както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

За познанието, вярата и смисъла

Интервю с Олег Воскресенски

По покана на сдружение ХАРТА, в България от 10 до 14 октомври гостува православният апологет Олег Воскресенски (Русия/САЩ). Той участва в няколко публични прояви, а накрая беше любезен да даде интервю за списание harta-bg.info.

Олег Воскресенский е филолог, доктор по педагогика и магистър по богословие, съавтор на училищни руски учебници по „Основи на православната култура“ и „Основи на световните религиозни култури“, служител при олтара (алтарник) на руската православна църква във Фридли, Минесота (САЩ). Провежда мисионерска дейност в Русия.

Про-тестът като тласък към реформация на Църквата и обществото

Думите „протест“ и „реформа“ станаха сякаш основни черти от портрета на нашето историческо време. В днешна България те са сигнални понятия, които мигом те препращат към политическите сблъсъци или към улични прояви. Това ги натоварва с отрицателен смисъл. Протестът започва да се възприема като израз на нездрави емоции и желания, а реформите често се използват като нарицателно за необмислени промени, разрушаващи съществуващия ред. Иначе казано, „протест“ и „реформа“ днес се числят към разрушителните стихии на злободневието. Кой би ги поставил редом с вярата, стремежа към нравствена чистота, свободата на съвестта? Преди почти пет века, на 31 октомври 1517 г. германският монах Мартин Лутер дава началото на процес, чрез който реформата трябва да освободи християнската вяра тъкмо от стихиите на злободневието.

Проникване и утвърждаване на християнството във Филипопол (Адриана Любенова)

Част от серията лекции „Щрихи от християнската история на Пловдив и страната“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив, 2014 г.

Цивилизационният избор и Солунските братя

Преди повече от 15 години тогавашният президент Петър Стоянов заяви, че с кандидатурата си за членство в НАТО и в ЕС, България прави своя цивилизационен избор. С други думи, страната влиза не просто в един политически и икономически клуб, но се присъединява – или, по-скоро – връща към лоното на европейската цивилизация. Беше вълнуващо да осъзнаем смисъла на този исторически акт. Но докато влизането в държавни съюзи става бързо, цивилизационният избор се осъществява напълно в продължение на поне няколко поколения.

Европейски избори 2014 и християнски ценности

Темите, привличащи вниманието на гражданите и политиците по повод предстоящите избори за европарламент обикновено са от икономически, международен и социален характер. Встрани от фокуса на общественото внимание обаче остава друг фундаментален аспект на европейската идея и европейската интеграция, засягащ въпроси от етически и ценностен характер. Именно те вълнуват избирателите, които се самоопределят като християни (около 79 % от населението на страната, по данни от последното преброяване).

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.