Споделено след дискусията „Свободата, за която (не) си струва да умреш“

Посрещнах деня преди дискусията с вълненията на дебютант и в голяма степен – не без основание. След едногодишно прекъсване и откъсване от подобен род прояви, се чувствах точно като начинаещ на едно вече познато, но позабравено поприще. Основната причина за вълнението ми обаче си беше напълно дебютантска. За първи път участвам в публична проява на ХАРТА извън София – в малкия, но буден и вълнуващ Асеновград. И за първи път – на обществено място, извън уюта и сигурността на църковните стени – в градската библиотека „Паисий Хилендарски“, наш партньор в тази проява.

Гостоприемството и топлотата на аудиторията предвкусих още в колата, по краткия път между Пловдив и Асеновград. Бързите 20-тина километра между двата града отлетяха още по-бързо под колелата в непринуден разговор с Христо (нашият любезен шофьор) и по-младия му син и в спомени за минали дискусии, организирани в града от ХАРТА от 2007-ма година до сега, на които събеседниците ни бяха присъствали без почти никакво изключение. Впечатлиха ме ентусиазмът и жаждата на духа, с които очакваха поредната проява. За тях това не беше повод за разнообразяване на отруденото ежедневие, а причина за задълбочен и нестихващ размисъл по проблеми, вълнуващи умовете и сърцата им на активни хора, заети не само със собственото благополучие или оцеляване. Будната им памет услужливо извикваше картини и теми от предишни дискусии. Те продължаваха да се вълнуват от предизвикателни и трудни въпроси, незабравени в еднообразното и забързано битие на „вчера“ и „днес“.

Новата и чужда обстановка, от която се притеснявах сутринта, скоро се превърна в родна и вдъхновяваща сред уюта на книгите в културния отдел, отреден като наше място за среща с публиката от любезните домакини от градската библиотека. Миризмата на мастилото върху хартията и редиците от книги върху рафтовете ме накараха да забравя притесненията си. Те съвсем изчезнаха при идването на първите нетърпеливи участници, всеки от които бързаше да ни засвидетелства гостоприемство като лично ни приветстваше с „добре дошли“. Залата скоро се изпълни с очакващи лица, блестящи погледи и окуражаващи усмивки. След кратко изложение на основните ни размисли, които просто поставиха репери за предстоящ разговор с публиката, последва един от най-удовлетворяващите час и половина в живота ми. Време на споделени размисли, търсене на отговори и общуване с хората на Асеновград. Умората и напрежението от подготовката и пътуването; страховете от неизвестността и тревогата да не би да „не съм на нивото“ на очакванията и аудиторията бързо се изпариха след първите коментари и въпроси. Почувствах се сред единомишленици – в духовно близка и топла атмосфера. Беше като завръщане у дома след дълго и трудно пътуване. В мен се възцари радост, с която бяхме хилядократно възнаградени за всичките си скромни усилия. Радост, която никой човешки ум не може да схване – заради нейната дълбочина и непресекващ извор, неподвластни на обстоятелствата; радост, чрез която можеш да изпиташ себе си и да намериш мястото си в хаоса на света – огромен и забързан. Чрез нея можеш да почувстваш близостта на другия и тихо да възкликнеш в себе си, че животът ти се изпълва със смисъл всеки път, когато можеш да споделиш собствените си прозрения за Божията мъдрост, любов и благодат. И винаги, когато вярата ти – „твърда увереност в неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1), защото е живот в друг (духовен) порядък на битието, – е докоснала друго търсещо човешко сърце.

В Асеновград отидох при непознати, но останах при приятели, очакващи завръщането ни с широко отворени сърца. Ще го правим всеки път, когато имаме какво да споделим. Благодаря ви!

Запис на дискусията можете да видите тук: http://harta-bg.info/video/578