Исус днес

Исус вчера, Исус утре. А Исус днес?

Пропуснахме (умишлено) едно друго съществено явление, което в Новия Завет допълва историята на Исус. Възкресението разкрива Исус като прототипът на новото творение. Възнесението разкрива Исус като владетелят всред новото творение, което помита старото. Второто пришествие разкрива Исус като идещият Цар и Съдия, Който ще преобрази цялото творение. А между Възкресението и Възнесението, от една страна, и Възкресението и Второто пришествие, от друга, Исус праща Светия Дух, собствения Си Дух, в живота на последователите Си, така че Той самият пребъдва осезаемо с и в тях, като ги направлява и води, а преди всичко ги прави способни да свидетелстват за Него като за истинския Цар на света и да превърнат в реалност Неговата суверенна власт. Слизането на Духа, разказа за Петдесетница във втора глава на Деяния на апостолите, е съществена част от историята на Исус. Много е изписано за нея. Тук можем да обобщим основните моменти в светлината на казаното до момента за Исус.

Книгата Деяния на апостолите в Новия Завет е очевидно най-пряко свързана със слизането на Духа. Също толкова очевидно е, че Духът прави последователите на Исус способни да вършат и говорят неща, смятани от властите – еврейските и езическите – за опасна измислица, както са смятали и за самия Исус. Мнозина днес мислейки за Светия Дух си представят лично духовно преживяване (може би обхващащо „харизматични“ дарби като „говоренето на езици“) или мощна изява на практични духовни дарби като изцеляването. Такива дарби, безспорно, са описани в Деянията. Смисълът, обаче, не е Църквата да открива такива дарби и да им се радва самоцелно. Смисълът е Църквата да живее като Христова общност, отдавайки почит на Исус като Цар, а не на царете и свещениците, които управляват еврейския свят, нито на императорите и магистратите, които управляват нееврейския свят. „Трябва да се покоряваме на Бога, а не на човеците!“, казва Петър в Деяния 5:29.

Тогава не бива да се учудваме на начина, по който се случва това. Тъй като повествованието за Исусовото възнесение и слизането на Духа фактически се отнася за Исус като новия Храм (примиряващ „небе“ и „земя“), а Духът прави Църквата способна да бъде авангардът на този нов Храм (хора, земни създания, обитавани от небесния Дух), фокусът на конфликта пада върху храмове: първо храмът в Йерусалим (глава 7), после храмовете в Атина (глава 17) и Ефес (глава 19), за да се стигне отново до този в Йерусалим (глави 22–26). Прилежащите проблеми в Деяния – изявени от Духа – касаят две неща, които се съединяват в Храма, а именно: Бог и властта. Кой е истинският Бог? Къде обитава сега? Преди всичко, кой властва сега? За ранните християни отговорът е бил „Исус“. Техните обвинители в Солун казват: „и всички те постъпват против заповедите на цезаря, казвайки, че има друг цар – Исус“ (Деяния 17:7). Е, съвсем вярно. Ето за това иде реч.

И да го кажем пак, това е различен начин на царуване. Ето и за това иде реч. Историята за „Исусовото възкачване на престола“ в Йерусалим, Юдея и Самария, и по целия свят (планът, обявен в Деяния 1:8) не е гладкият, триумфален поход на светски монарх-завоевател, сриващ противника с обичайни военни способи. Способите на Исусовото царство съответстват на посланието на Исус като Цар; тоест, те са свързани със страдание, неразбиране, насилие, смърт и – в една зрелищна финална сцена (преди Павел да стигне в Рим с вестта за нов император на света) – корабокрушение. В Деяния Лука разказва как Исус става Цар по начин, който точно съответства на посланието как Исус е станал Цар по време на обществената Си дейност.

Виждаме същото и в другите книги на Новия Завет, било в посланията на Павел или в онези, приписвани на Петър, било в Посланието към евреите или в зрелищния декор на апокалиптичната образност в Откровение. Исус е Господарят; но тъкмо разпнатият Исус е Господарят – именно защото Разпятието извоюва победа над всички онези сили, които си въобразяват, че командват света. Последователите Му, отговорни да изявят Неговата победа по света, ще трябва да използват същите способи. Едно от най-поразителните неща в някои от (както обикновено смятаме) по-късните новозаветни Писания е вездесъщата тема за страданието – не онова, което трябва чисто и просто да се понася храбро заради Исус, а онова, което по тайнственначин е вплетенов изкупителното страдание на самия Исус. Исус постига Своята победа чрез страдание; Неговите последователи постигат своите победи, съучаствайки в Исусовите страдания.

Светият Дух и страданието. Изобилна радост и висока цена. Онези, които следват Исус и Го смятат (и Го прогласяват) за Цар, споделят и двете. Толкова е просто.