Днешните християни не са обучени за диалог с един секуларен свят
Интервю с Джон Ленокс пред Evangelical Focus
През май, 2016 г., докато е на посещение в Тарагона, Испания, Джон Ленокс, професор по математика в Оксфорд, дава интервю за испанското списание Evangelical Focus. Джон Ленокс е християнски апологет, известен с публичните си дебати с някои от най-влиятелните автори, атеисти. В това интервю той говори за явлението „Нов атеизъм“, за предизвикателствата пред християните да споделят своята вяра в съвременната западна култура и за мястото на Библията във всичко това.
- Какво сте научил от публичните си дебати и лични разговори с атеисти?
- Какво мислите за новото, по-благоразположено лице на атеизма?
- Кои са предизвикателствата пред християните, когато говорят за Бога със свои приятели?
- Какви са възможностите за споделяне на Евангелието в Обединеното кралство?
- Как според Вас трябва да бъде използвана Библията при евангелизиране?
Джон Ленокс дава интервю за Evangelical Focus, 6 юли 2016 г.
Въпрос: Какво сте научил от публичните си дебати и лични разговори с атеисти през последните години?
О: За мен беше интересно да дебатирам с Ричард Доукинс, Кристофър Хитчънс, Питър Сингър и редица други водещи атеисти. Струва ми се, че Доукинс е единствен по рода си, защото е най-яростният от всички и за мен се оказва трудно да създам какъвто и да е вид взаимоотношения с него, като това да обядваме или вечеряме заедно след дебата. С Хитчънс, Сингър и другите съм имал добри разговори след това. По време на дебата те могат да са безпощадни спрямо мен, но след това можем да говорим.
Предполагам че основното, което съм научил, е слабостта на атеистичните доводи, но това е нещо, което знаех и преди дебатите с тези хора, защото съм прочел всичките им книги. Аз приемам атеизма сериозно. Тъжно е да установя, че те не приемат сериозно това, което имам да им кажа. Стигнали са до напълно погрешното заключение, че „вяра“ е религиозно понятие и че то означава „убеждение без доказателства“. И така, когато застанат срещу мен – един човек на вярата – за тях аз вярвам в неща, за които няма доказателства. Затова дискусията с мен е безполезна. За мен това е едно много евтино интелектуално извинение. И е тъжно, защото означава, че те се държат анти-интелектуално – не са готови да вземат под внимание доказателствата.
Публичните дебати с тях са интересна опитност. Участвам в дебатите, защото мисля, че ако никой не го прави, те печелят по подразбиране. Широката публика смята, че те имат всичко, а ние [християните] – нищо. Това е главната причина да го правя. Много съм насърчен от отклика, който получавам, особено по Интернет. Много хора са стигнали до вярата, гледайки тези дебати.
В: Има едно течение от автори, наричани „новите“ Нови атеисти, според които Доукинс и останалите са прекалено агресивни. Какво мислите за това ново, благоразположено лице на атеизма?
О: Всичко това за Новия атеизъм и „новия“ Нов атеизъм е много глупаво, защото т.нар. „нов“ Нов атеизъм е просто старият атеизъм. Имам много приятели атеисти от академичните среди, в университети навсякъде по света. Интересното е, че много от тях казват: „Моля, не ни бъркайте с Ричард Доукинс.“ Проблемът е, че Ричард Доукинс е много гласовит, но той е представител на едно малцинство. Някои хора ме питат: „Защо се занимаваш с него, след като не е съвсем представителен?“ Моят отговор е, „Така е, но пък е най-влиятелен.“
Повечето от моите приятели атеисти са хора, които уважават истината. Те не са съгласни с мен, но уважават правото ми да отстоявам възгледите си и това е основа за дискусия. Мисля, че много атеисти започват да виждат, че такова шумно и агресивно поведение не върши работа.
Случвало се е хора с атеистични убеждения да ми благодарят за дебата ми с Доукинс, защото те не застават зад това, което казва той. Така че вероятно се придвижваме обратно към една по-смислена ситуация, при която хората могат публично да защитават и да излагат доводи за собствените си възгледи, без тази агресивност и войнственост, която, разбира се вярвам, е показател за крайна слабост.
В: Ако оставим настрана публичното дебатиране по идеи, с какво най-често трябва да се борят християните, когато говорят за Бога със свои приятели?
О: Говорим за дискусии в областта на идеите, но идеите имат последствия – огромни последствия. И светогледът ни се оформя от такива неща. Ако вие сте атеист, а аз съм християнин, това различие ще доведе до огромна разлика в начина, по който подхождаме към основните въпроси на живота.
Например, каква стойност има човешкият живот? Аз вярвам, че всеки човек е създаден по Божия образ и затова има безкрайна ценност. Но ако вие вярвате, че човекът е просто същество, подхвърлено от някакъв лишен от разум природен процес, няма да стигнете до същата ценност; особено когато става въпрос за неродени човешки същества. Та идеята води до своите последствия.
Второто нещо са последствията в областта на морала. Европа и Западът са в криза, защото ние вече не знаем откъде произхожда моралът. Ако отхвърлите Бога като източникът на морала, тогава трябва да търсите произхода на морала в хоризонтално направление1 – в голата генетика или в социалната еволюция – и неизбежно стигате до дълбоко субективна вътрешна нагласа, при която човек сам избира собствените си ценности. Разбира се, това е катастрофално, защото никое общество не може да просъществува без определени споделени ценности. Това има множество последствия.
Що се отнася до вътрешната борба на християните, най-голямата трудност е страхът да влизаме в диалог. Според мен берем плодовете от това, че не сме били обучени от предходните поколения как да водим диалог с един секуларен свят. Единственият начин да променим положението е да обучим хора да го правят. Както се случва в много европейски страни, но твърде късно, за поддържането на постоянен диалог.
Трябва да преглътнем идеята, че всички християни трябва да правим това; не само неколцина изявени специалисти, а всеки един. Апостол Петър казва, че всички ние трябва да сме готови да дадем отговори на хората, които ни питат. И много интересно е, че тук той има предвид не проповядване, а диалог. Под думите „бъдете готови да отговаряте на всеки, който ви пита“2 се разбира ситуация на диалог.
Затова е нужно да обучаваме християни как да водят приятелски диалог. Но последното не може да стане, ако нямаш приятели. Така че първото изискване е да имаш приятели, които не споделят твоя светоглед. Аз започнах да работя в тази посока на практика още от първите си дни в университета, сприятелявайки се с хора, които не са от същата среда като мен.
В: Какви са предизвикателствата и възможностите за споделяне на Евангелието в собствената ви обществена среда, Обединеното кралство?
О: Все още има много възможности сред студентите. Преди няколко месеца изнесох лекция в препълнената от студенти Шелдънската зала3, ако не греша, на тема „Наука и Бог“. Разбира се, аз съм в доста необичайно положение, защото като отида някъде, посещаемостта обикновено е доста добре организирана. Така че нямам цялостен поглед.
Шелдънската зала в Оксфорд отвътре. Източник: Wikipedia.
Но това, което мога да кажа е, че навсякъде в Обединеното кралство има огромен интерес сред младите хора. Когато мисията RZIM4, с която работя, организира няколкодневно обучение как хората да отговарят на големи житейски въпроси5, винаги има твърде много желаещи и местата са запълнени. Хората искат да знаят. Намирам това за обнадеждаващо. Това е начало на промяна.
Също така, в много църкви пастирите са доста загрижени, защото в събранието има хора, които са по-образовани от тях и които имат големи въпроси, на които те не могат да отговорят. Те също търсят помощ, която можем да им предложим. Лека-полека хората започват да разбират, че могат да постигнат нещо, ако получат определен вид помощ.
В: Вие обучавате проповедници из цяла Европа. Как според Вас трябва да бъде използвана Библията при евангелизиране?
О: Това е изключително важен въпрос. Дори самият факт, че го задавате, показва, че има проблем: Библията се намира на едно място, а културата – другаде.
Хората използват Библията като източник за духовно насърчение или помощ за благочестив живот и е чудесно, че тя е всичко това. Но онова, което те не виждат е, че Писанието взема на сериозно големите житейски въпроси. А докато човек не го види, той не може да използва Библията.
Добре, как може да стане това? Нужна е чувствителност. Защото ако просто кажете на слушателите си: „Библията казва така“, ами… те ще затворят очите си и ушите си. Но ако им го кажете, без да споменавате откъде идва, те ще са заинтригувани и ще ви попитат: „Откъде е това?“ И когато им кажете: „Всъщност, намира се в книгата на пророк Данаил“, тогава ще е твърде късно, вече ще сте прокарали идеята. Затова имаме нужда да прекараме много време – което е въпрос на време и на лично посвещение – в изучаване на Библията над нивото на неделното училище.
Нека разгледам проблема по следния начин. Нашето [християнско] образование се движи с две различни скорости. Много хора в Европа са професионално образовани и тяхното образование се развива много бързо. Ако те са християни, тяхното познаване на Бога и на словото Му напредва много по-бавно, така че се отваря огромна празнина. И когато техните колеги, които се намират „високо“, ги запитат за по-дълбоки житейски въпроси, те им отговарят от „ниското“. Колегите им виждат разликата и това е краят на разговора.
По този начин вярата на християните, които са на „високо“ [добре образованите хора], се превръща в частна вяра. Те не знаят как да я изразят. Единственият начин това да се случи е чрез участие в разговори; но по-скоро чрез задаване на въпроси, отколкото чрез даване на отговори. Трябва да слушаме хората в нашето общество, да видим какво мислят, преди да им кажем какво мислим ние.
За съжаление, има много християни, на които им е било казано: „Трябва да им предадете вашето послание“. Но ние имаме нужда да слушаме хората, да ги опознаем като приятели. Те ще го оценят, взаимоотношенията ви ще се задълбочат и така в крайна сметка, когато се удаде възможност, вашето общуване ще бъде много по-ефективно.
Видео запис на оригиналното интервю може да се гледа в youtube.
Това интервю е публикувано за пръв път на английски в EvangelicalFocus.com под заглавието „Europe is in crisis because we do not know anymore where morality comes from“. Автор: Джоел Форстер. Съдържанието е преведено на български без изменения. Заглавието е променено. Разпространява се под CC лиценз.
- 1. Т.е. в отношенията между хората, вместо във „вертикалното“ отношение към Бога. Б.пр.
- 2. Първо послание на Петър 3:15. Б.пр.
- 3. The Sheldonian Theatre, зала в Оксфорд, построена през 1669 г. за нуждите на университета и наименувана на Гилбърт Шелдън, тогавашен ректор на университета и основен финансов спомоществувател за построяването ѝ. Залата е с капацитет между 800 и 1000 места за седящи. Б.пр.
- 4. Ravi Zacharias International Ministries. Б.пр.
- 5. Тук и по-долу под „големи въпроси“ Ленокс изглежда има предвид въпроси, които играят роля при формирането на светогледа на човека. Б.пр.
Нов коментар